Читать «Цената на риска» онлайн - страница 4

Рейдър бързо отвори очи. Беше сънувал нещо… неприятно. Не можеше да си спомни какво.

Отново затвори очи и с лека изненада си припомни времето, когато нямаше неприятности.

Беше преди две години. Беше едър, приятен млад мъж и работеше като помощник шофьор на камион. Не беше надарен с нищо. Прекалено скромен, за да има мечти.

Дребният шофьор на камиона с изопнатото лице мечтаеше и заради него.

„Защо не опиташ в някое телевизионно шоу, Джим? Ако имах твоята външност, аз бих опитал. Харесват приятни, обикновени момчета, които не са особено надарени. Като участници в разни състезания. Всеки харесва такива момчета. Защо не се позаинтересуваш?“

И така, той се заинтересува. Собственикът на местната телевизионна компания му обясни по-нататък.

— Разбиращ ли, Джим, на публиката й е дошло до гуша от добре обучени атлети с техните заучени рефлекси и професионална смелост. Кой може да се развълнува от такива хора? Кой може да се постави на тяхно място? Хората обичат да гледат вълнуващи неща, естествено, но не и когато някой тип го превръща в бизнес за петдесет хиляди долара годишно. Ето защо организираните спортове са в упадък. Ето защо шоу-програмите на силните усещания имат огромен успех.

— Разбирам — отвърна Рейдър.

— Преди шест години, Джим, Конгресът прокара закона за доброволното самоубийство. Тогава старите сенатори говориха много за свободната воля и за самоопределението. Но всичко това са глупости. Знаеш ли какво в същност означава този закон? Значи, че и аматьорите могат да рискуват живота си за много мангизи, а не само професионалистите. В миналото трябваше да си професионален боксьор или футболист, или хокеист, ако искаш да ти разбият главата, за да получиш пари. Но сега тази възможност е открита и за обикновените хора като тебе, Джим.

— Разбирам — повтори Джим.

— Това е чудесна възможност. Да вземем например теб. Ти не превъзхождаш другите, Джим. Всеки може да направи онова, което можеш и ти. Ти си на средното ниво. Мисля, че сензационните шоу-програми ще те лапнат.

Рейдър си позволи да мечтае. Телевизионните шоу-програми изглеждаха сигурен път към богатството за приятен, млад човек без особени заложби или подготовка. Той написа писмо до една шоу-програма, наречена „Риск“, и приложи снимката си.

„Риск“ се заинтересува от него. Телевизионната компания Джей Би Си го проучи и установи, че е достатъчно обикновен, за да се хареса и на най-внимателния зрител. Произходът и политическата му принадлежност бяха проверени. Най-накрая го извикаха в Ню Йорк и разговаря с мистър Мулиън.

Мулиън беше чернокос, напрегнат и докато говореше, дъвчеше дъвка.

— Ставате — отсече той. — Но не за „Риск“. Ще се появите в „Провал“. Това е половинчасово дневно предаване по трети канал.

— Брей — зарадва се Рейдър.

— Не ми благодарете. Получавате хиляда долара, ако спечелите или се класирате втори, и една утешителна награда от сто долара, ако загубите. Но това не е важно.