Читать «Тежкият товар на човека» онлайн - страница 6

— Тя е направила такова нещо? — Фласуел зяпна потресен. — Но едно момиче с нейния произход, луксозен модел…

— Това няма значение. Тя е Личност и има силата и достойнството да поеме товара на Човека.

— Знаеш ли, това ме убеждава — бавно заговори Фласуел. — Аз наистина вярвам, че тя е подходяща да остане тук. Не е нейна грешката, че не е пионерски модел. Това е въпрос на проектиране и усъвършенстване и не може да бъде променено. Ще й кажа, че може да остане. А после ще откажа другата си заявка.

В очите на старшия робот се появи някакъв странен блясък и изражение, доста прилично на шеговита насмешка. Той се поклони дълбоко.

— Аз съм на услугите на моя господар — каза той.

Фласуел се затича да търси Шийла.

Намери я в лечебницата, приспособена от стара барака за инструменти. С помощта на един робот механик Шийла се занимаваше с поправката на зъбните колела и ставите, които са най-слабото място на металните същества.

— Шийла — каза Фласуел. — Искам да поговорим.

— Добре — отвърна тя отнесено. — Щом затегна този болт.

Тя постави умело болта на мястото му и почука с отвертката по робота.

— Готово, Педро — каза тя. — Опитай сега крака си.

Роботът се изправи внимателно, прехвърли тежестта си върху крака и установи, че се държи добре. Той заподскача весело около Жената и затананика:

— Вие наистина го поправихте, господарке. Благодаря, мадам.

Тръгна и затанцува под слънцето навън.

Фласуел и Шийла го гледаха как се отдалечава и се усмихваха на изпълнението.

— Като деца са — каза Фласуел.

— Човек не може да не ги обикне — отвърна му Шийла. — Толкова са щастливи, толкова безгрижни.

— Но нямат душа — напомни й Фласуел.

— Така е — съгласи се тъжно тя. — Нямат. Защо искаше да ме видиш?

— Исках да ти кажа… — Фласуел се огледа. Лечебницата беше чиста, пълна с клещи, отвертки, ножовки, чукчета и други медицински инструменти. Тази атмосфера едва ли подхождаше на предложението, което искаше да направи.

— Ела с мен — каза той.

Те излязоха от болничното помещение и преминаха през цъфналите зелени поля. Стигнаха подножието на величествените планини. Там, под сянката на високите склонове, имаше едно гладко, тъмно езеро, заобиколено от гигантски дървета, които Фласуел бе отгледал по специален метод за бързо израстване. Тук той спря.

— Исках да ти кажа следното — заговори той. — Ти ме изненада напълно, Шийла. Аз очаквах, че ти ще бъдеш един паразит, едно безполезно същество. Произходът, видът и възпитанието ти показваха точно това. Но съм се излъгал. Ти прие предизвикателството на крайграничната природа, извоюва триумфална победа и спечели сърцата на всички.

— На всички ли? — попита много тихо Шийла.

— Мисля, че говоря от името на всички роботи на този планетоид, които те обожават. Мисля, че твоето място е тук, Шийла.

Момичето мълча дълго, а вятърът шумолеше из клоните на дърветата и бърчеше повърхността на езерото.

Най-накрая тя проговори.