Читать «Тежкият товар на човека» онлайн - страница 5

— Че ти какво очакваше? — попита Шийла. — Някой замразен свещеник ли?

— Разбира се, че не. Ама робот компаньонка…

— Най-добрата — увери го тя. — Нямаш и представа как се държат някои мъже, като знаят, че се намират на светлинни години разстояние от Земята.

— Мислиш ли? — печално измърмори Фласуел.

— Така съм чувала — отвърна Шийла и скромно сведе очи. — Пък и обещаната за съпруга на пашата на Срай все пак трябва да си има някакъв пазач.

— Скъпи влюбени — надигна глас роботът. — Тук сме се събрали, за да съчетаем…

— Не сега — високомерно произнесе Шийла. — Не с този.

— Ще накарам роботите да ти приготвят стая — изръмжа Фласуел и излезе, като си мърмореше нещо за тежкия товар на Човека.

Той се обади по радиото на „Обществото на сръндаците“, откъдето му отговориха, че веднага ще изпратят искания от него модел, а грешният ще бъде отнесен където трябва. После той се върна към фермерството и миньорството, твърдо решен да не обръща внимание на присъствието на Шийла и нейната компаньонка.

Работата на Шанс продължи. Трябваше да се добива торий и да се прокопават нови галерии. Скоро настъпи и жътва и роботите прекарваха дълги часове из полята, а по честните им лица блестеше машинното масло. Въздухът ухаеше на цветя.

Присъствието на Шийла се чувстваше с изненадваща сила. Скоро върху голите крушки се появиха пластмасови полилеи, а на блестящите от чистота прозорци увиснаха пердета. По пода се появиха килими. И изобщо в къщата настъпиха доста промени, които Фласуел по-скоро усещаше, отколкото забелязваше. Менюто му претърпя сериозна промяна. Лентата с паметта на неговия робот готвач бе доста поизтъняла на някои места и затова горкият механизъм помнеше как се правят само бьоф Строганоф, салата от краставици, пудинг и какао. Фласуел със забележителен стоицизъм се бе задоволявал с това, откакто бе пристигнал на Шанс, като ги редуваше безкрайно.

Сега обаче Шийла се захвана с робота готвач. Тя търпеливо записа върху лентата на паметта му рецепти за печено, задушено, мешана салата, ябълков пай, както и много други. И положението с храната на Шанс се промени забележително. Но когато Шийла консервира и сладко от смис във вакуумни опаковки, Фласуел започна да изпитва известни съмнения.

Оказа се, независимо от скъпарския й външен вид, че тя е една особено практична млада дама. Тя можеше да върши всичко, което би могла и една пионерска съпруга. А пък си имаше и други предимства. За какъв дявол му е тогава обикновеният модел на „Обществото на сръндаците“?

След като пообмисля това известно време, Фласуел се обърна към старшия си робот.

— Гунга-Сам, объркан съм.

— Хм — отвърна с невъзмутимо метално лице роботът.

— Струва ми се, че нямаше да е зле да имах малко от тази ваша роботска интуиция. Тя се справя много добре, нали, Гунга-Сам?

— Жената Човек поема своя собствен дял от тежкия товар на Човека.

— Разбира се. Но дали ще продължи така? Тя може всичко, което и една жена на пионер може да прави, нали? Готви, консервира.

— Работниците я обичат — каза Гунга-Сам с простичко достойнство. — Вие не знаете, господине, но когато избухна онази епидемия от ръжда през миналата седмица, тя се труди ден и нощ, за да облекчи и успокои изплашените по-млади роботи.