Читать «Тежкият товар на човека» онлайн - страница 4

Тя беше облечена в красива, непрактична бяла рокля, а името й, Шийла, бе извезано върху нея със златен конец. Другото, което Фласуел забеляза веднага, бе нейният финес, който едва ли бе подходящ за тежка работа в чуждопланетни условия. Кожата й бе млечнобяла и неминуемо щеше да изгори под яростното лятно слънце на планетоида. Ръцете й бяха елегантни, с дълги пръсти и лакирани червени нокти — нещо напълно различно от онова, което фирмата „Обществото на сръндаците“ бе обещала. Колкото до краката и другите части на тялото й, Фласуел реши, че те биха били прекрасни за Земята, но не и тук, където човек трябва да внимава в работата си. За нея даже не можеше и да се каже, че има нисък център на тежестта. Тъкмо напротив.

Фласуел почувства, при това не без основание, че са го измамили, излъгали, подиграли.

Шийла излезе от сандъка, отиде до прозореца и погледна към разцъфналите зелени поля на Фласуел и живописните планини зад тях.

— А къде са палмите? — попита тя.

— Палми ли?

— Разбира се. Казаха ми, че на Сринигар V има палми.

— Това не е Сринигар V — каза Фласуел.

— Ама ти не си ли пашата на Срай? — зяпна към него Шийла.

— Разбира се, че не. Аз съм пионер. Ти не си ли модел булка за пионери?

— Приличам ли ти на булка за пионери? — сприхаво каза Шийла с блеснали от яд очи. — Аз съм булка модел „ултра супер лукс“ и бях определена да отида в субтропическия рай на планетата Сринигар V.

— Значи и двамата са ни измамили. Спедиторите трябва да са сбъркали — мрачно каза Фласуел.

Момичето огледа нескопосания хол на Фласуел и по лицето му премина сянка.

— О, добре де. Предполагам, че ще можеш да ми уредиш транспорта до Сринигар V.

— Аз не мога да си позволя да отида даже до Нагондикон — каза Фласуел — Ще информирам „Обществото на сръндаците“ за грешката. Те със сигурност ще уредят транспортирането ти, когато ми изпратят моя модел булка.

Шийла вдигна рамене.

— Пътуването ми значи се отлага — каза тя.

Фласуел кимна. Той мислеше усилено. Това момиче явно нямаше качества за пионер. Това беше очевидно. Но пък беше невероятно красива. Не виждаше причина престоят й тук да не бъде приятен и за двамата.

— При тези обстоятелства — каза той с подкупваща усмивка — Предлагам да станем приятели.

— При какви обстоятелства?

— Ние сме единствените човешки същества на тази планета — Фласуел леко положи ръка върху рамото й. — Хайде да пийнем нещо. Разкажи ми за себе си. Имаш ли…

В този момент той чу силен шум зад себе си. Обърна се и видя малък тантурест робот да се измъква от една ниша в сандъка.

— Ти пък какво искаш? — полита Фласуел.

— Аз съм робот за извършване на бракосъчетания — заяви машината. — Упълномощен съм от правителството да извършвам законни бракосъчетания в Космоса. Освен това съм изпратен от „Обществото на сръндаците“, за да служа като охрана, компаньонка и настойник на младата дама, която ми е поверена, докато дойде времето да изпълня основната си функция по бракосъчетанието.

— Нахално, проклето роботче — изръмжа Фласуел.