Читать «Тежкият товар на човека» онлайн - страница 8

— Откъде пък го измисли това? — попита Фласуел.

— Това е една стара роботска поговорка.

— Ех, вие, роботи. Понякога се чудя дали наистина нямате души.

— О, нямаме, господин Фласуел, господарю. Това е специално записано в нашата спецификация за производство. Роботите трябва да бъдат произвеждани без душа, за да им се спестят страдания.

— Много умно правило — съгласи се Фласуел. — Би трябвало понякога да се прилага и за хората Е, да върви по дяволите тая… Ти какво искаше?

— Дойдох да ви съобщя, господине, че товарният кораб каца.

Фласуел побледня.

— Толкова скоро? Значи ми носи новата булка!

— Без съмнение.

— И ще откара Шийла към Сринигар V?

— Със сигурност, господине.

Фласуел изпъшка и се хвана за главата. После се изправи.

— Добре, добре — каза той. — Ще ида да видя дали тя е готова.

Той намери Шийла в хола да наблюдава кацането на товарния кораб.

— Желая ти всичко най-хубаво, Едуард — каза тя. — Надявам се новата булка да оправдае очакванията ти.

Корабът кацна и роботите започнаха да разтоварват един голям сандък.

— По-добре да тръгвам — каза Шийла. — Няма да ме чакат дълго. — Тя протегна ръка.

Фласуел я пое.

Той задържа ръката й за момент, после разбра, че я е хванал за рамото. Тя не се противопостави, нито пък роботът по бракосъчетанията влезе в стаята. Фласуел изведнъж установи, че Шийла е в прегръдките му. Той я целуна и почувства като че ли в гърдите и главата му едно малко слънце се превърна в свръхнова звезда.

— Оу — произнесе тя с невярващ и прегракнал глас.

Фласуел се поизкашля.

— Шийла, обичам те. Не мога да ти предложа кой знае какъв лукс тук, но ако останеш…

— Е, време ти беше да разбереш, че ме обичаш, глупчо! — зарадва се тя. — Разбира се, че оставам!

Следващите няколко минути бяха възторжени и определено главозамайващи. Най-накрая те бяха прекъснати от гръмките гласове на роботите отвън. Вратата се разтвори рязко и роботът по бракосъчетанията нахлу, следван от Гунга-Сам и два селскостопански робота.

— Истина е! — възкликна роботът по бракосъчетанията. — Невероятно! Никога не съм си представял, че ще доживея този ден, когато робот ще застане срещу робота!

— Какво се е случило? — попита Фласуел.

— Този ваш старши седна отгоре ми — заяви възмутено роботът по бракосъчетанията. — А приятелчетата му ми държаха краката. Аз само се опитвах да вляза в тази стая и да изпълня задълженията си, за които съм упълномощен от правителството и фирма „Обществото на сръндаците“.

— Ах, Гунга-Сам! — каза ухилен Фласуел.

Роботът по бракосъчетанията бързо се приближи до Шийла.

— Повредена ли сте? Някой зъб? Някое късо съединение?

— Мисля, че няма нищо такова — задъхано отвърна Шийла.

Гунга-Сам се обърна към Фласуел.

— Вината е изцяло моя, господарю. Но всеки знае, че Мъжът и Жената имат нужда от усамотение по време на периода на ухажване. Аз просто изпълних онова, което смятах за свое задължение към човешката раса във ваше лице, господин Фласуел, господарю, сахиб.

— Добре си направил, Гунга-Сам — каза Фласуел. — Аз съм ти дълбоко благодарен и… О, Господи!