Читать «Специалитетът на златотърсача» онлайн - страница 13

— Чудесно — каза роботът. — Току-що отпечатахме във Венерабург нова серия триъгълни марки. По три долара.

— Много хубаво. Цената не е висока. Дай ми една.

— Но първо трябва да платите.

— Заповядай! — И Морисън подаде на робота къс златен камък, който сигурно струваше към пет хиляди долара.

Раздавачът огледа камъка, после му го подаде обратно.

— Съжалявам. Приемаме само заплащане в брой.

— Но това струва повече от хиляда марки! — рече Морисън. — Това е златен камък!

— Възможно е — каза роботът. — Но аз не съм програмиран да мога да го преценя. Пък и венерианската пощенска служба не прави разменни сделки. Налага ми се да поискам отново от вас три долара в банкноти или монети.

— Нямам.

— Много съжалявам.

И Уилямс Четвърти се обърна, за да си върви.

— Не можеш да ме оставиш да умра тук!

— Мога и трябва да ви оставя — отговори тъжно раздавачът. — Аз съм само един робот, господин Морисън. Направен съм от хора и е естествено да усещам някои от техните преживявания. Това е нормално. Но и аз си имам ограничения, които по своето естество приличат на ограниченията, присъщи на повечето хора, населяващи тази сурова планета. И също като тях аз не мога да изляза извън тези рамки.

И роботът започна да се изкачва към вихъра. Морисън го гледаше с невиждащи очи, а отвъд вихъра забеляза чакащата глутница. Златният камък, струваш няколко милиона долара, блестеше в отвесните склонове на клисурата.

Нещо в него се пречупи.

Като нададе нечленоразделен вик, Морисън се хвърли напред и улови робота за глезените. Уилямс Четвърти, наполовина влязъл във вихъра, се съпротивляваше, риташе и малко оставаше да се освободи от Морисън. Но Морисън го стискаше със силата, която имат лудите. Сантиметър по сантиметър, той успя да издърпа робота, събори го на земята и го натисна с тялото си.

— Вие ми пречите да изпълнявам задълженията си — каза Уилямс Четвърти.

— Ще попреча не само на това — изръмжа Морисън. — Не ме е страх от смъртта. Тя влиза в условията на играта. Но да пукна, ако се оставя да умра петнайсет минути след като съм забогатял!

— Нямате избор.

— Имам. Ще използувам твоя видеофон.

— Не можете — каза роботът. — Няма да се съглася да го извадя. А вие не можете да стигнете до него без специални инструменти.

— И така да е. Ще проверя дали си прав.

И той измъкна от кобура празния си револвер.

— Какво се каните да правите? — попита Уилямс Четвърти.

— Ще опитам дали мога да те превърна в куп старо желязо без помощта на специални инструменти. Мисля, че е логично да започна от очните клетки.

— Точно така — потвърди роботът. — Разбира се, аз нямам вграден стремеж към оцеляване. Но нека ви припомня, че по този начин ще оставите цяла Венера без раздавач. Много хора ще страдат заради вашата противообществена постъпка.

— В това ми е надеждата — каза Морисън и вдигна ръката с пистолета.

— Също така — побърза да добави роботът — вие ще повредите държавна собственост. А това е сериозно престъпление.

Морисън се изсмя и замахна с пистолета. Роботът бързо си дръпна главата, за да избегне удара. Опита да се отскубне, но Морисън, тежащ към деветдесет килограма, беше притиснал здраво тялото му.