Читать «Специалитетът на златотърсача» онлайн - страница 11

Вдигна един отломък. Дори и в необработеното парче скала си личеше наситеното златно сияние, огненочервените и морави петна, хлътнали дълбоко в бляскавия къс.

„Трябва да си сигурен — рече Морисън. — Да не вдигаш напразно шум, да не фантазираш, да не се надяваш безсмислено. Да бъдеш сигурен.“

Отчупи парче скала с дръжката на пистолета. И то, изглежда, беше златен камък. Извади пробите и капна малко от белия разтвор върху скалата. Разтворът се разпени и позеленя.

„Стопроцентов златен камък — рече си Морисън и погледът му обиколи блестящите зъбери. — Хей, та аз съм богат!“

Извади видеофона. С треперещи пръсти набра номера на Крандал.

— Макс! — изкрещя Морисън. — Успях! Пипнах голямото находище!

— Името ми не е Макс — чу се глас от видеофона.

— Какво?

— Казвам се Бойард — рече човекът.

Видеоекранът се изясни и се показа слаб човек с жълтеникаво лице и тънички мустаци.

— Извинете, господин Бойард — каза Морисън. — Сигурно бъркам номера. Набрах…

— Няма значение какъв номер сте набрали — каза Бойард. — Аз съм областният наблюдател на Венерианската видеофонна компания. Просрочили сте два месеца плащането на сметката си.

— Сега мога да платя — ухили се Морисън.

— Прекрасно — каза господин Бойард. — Веднага щом сторите това, ще продължим да ви обслужваме.

И екранът започна да потъмнява.

— Почакайте! — извика Морисън. — Мога да платя веднага щом се свържа със службата ви. Но трябва да се обадя още веднъж по видеофона! Само още веднъж и…

— Няма начин — решително отсече господин Бойард. — След като платите сметката, видеофонът ви веднага ще бъде включен.

— Но в момента аз имам с какво да платя! — каза Морисън. — Парите са в ръцете ми!

Господин Бойард замълча, после рече:

— Нямаме такава практика, но може би ще успея да уредя изпращането на специален робот, ако пожелаете да заплатите разходите.

— Готов съм да платя!

— Хм. Не е редно, но допускам, че… Къде са парите?

— Пред очите ви — каза Морисън. — Можете да познаете какво е това, нали? Златен камък!

— До гуша ми е дошло от номерата, които измисляте вие, златотърсачите. Държите шепа камъчета…

— Но това наистина е злато! Не виждате ли?

— Аз съм бизнесмен — каза господин Бойард, — а не прекупвач на злато. Не правя разлика между златен камък и златен бронз.

Видеоекранът угасна.

Обзет от паника, Морисън опита да се свърже с централата. Нямаше звук, линията беше съвсем глуха. Бяха изключили видеофона.

Морисън остави слушалката и се огледа. Виждаше двайсетина метра напред от тясната клисура, в която бе паднал, а оттам нататък имаше завой наляво и нищо не се виждаше. По стръмните склонове не забеляза пещера. Нямаше място, което да прегради и да се почувствува в безопасност.

Зад гърба му нещо изшумоля. Морисън светкавично се обърна и видя огромен вълк, готов за скок. Без да се поколебае, Морисън се прицели, стреля и пръсна черепа на звяра.

„По дяволите — рече си той. — Канех се да запазя този куршум за себе си!“

Стрелбата му даде миг преднина. Морисън хукна, като се оглеждаше за някакво закътано място в склоновете. Пред очите му проблясваше златният камък, обсипан с червени и пурпурни петна. По следите му подтичваха вълците.