Читать «Специалитетът на златотърсача» онлайн - страница 12

Изведнъж Морисън спря. Клисурата свършваше с отвесна каменна стена.

Облегна се на стената, хванал пистолета за дулото. Вълците спряха на два метра от него и се скупчиха, готови да го връхлетят. Бяха десет-дванайсет, застанали по три в редица заради теснината. Скатовете кръжаха отгоре и чакаха.

В този миг Морисън чу прашене — същото, което съпровожда телепортирането. Над главите на вълците се появи вихър и те бързо отстъпиха.

— Тъкмо навреме! — каза Морисън.

— Навреме за какво? — попита пощенският раздавач Уилямс Четвърти.

Роботът се измъкна от вихъра и се огледа.

— Е, млади човече, в хубава каша сте се забъркали. Нали ви предупредих? — рече той. — Нали ви посъветвах да се върнете? А сега вижте докъде сте стигнали!

— Напълно беше прав — каза Морисън. — Какво ми изпраща Макс Крандал?

— Макс Крандъл не ви изпраща нищо и не е в състояние да го направи.

— Тогава защо си тук?

— Защото имате рожден ден — обясни роботът. — Нашата служба обръща специално внимание на рождените дни. Заповядайте!

И Уилямс Четвърти му подаде цял куп писма, поздравления от Джени, лелите, чичовците и братовчедите му на Земята.

— Имаше и още нещо — рече раздавачът и взе да се рови в чантата си. — Сигурен съм, че имаше още нещо. Я да видя… Да, ето го.

И той подаде на Морисън едно пакетче.

Морисън нетърпеливо скъса опаковката. Беше подарък за рождения му ден от леля му Мойра от Ню Джързи. Отвори пакета. Вътре имаше голяма кутия, пълна с бисквити, приготвени с океанска вода от град Атлантик.

— Казват, че са голям деликатес — рече Уилямс Четвърти, който надничаше през рамото на Морисън. — Но не са много подходящи при вашето положение. Ех, млади човече, много ми е неприятно, че виждам човек, който ще умре на рождения си ден. Мога да ви пожелая само да си отидете бързо, без да се мъчите.

И роботът се запъти към вихъра.

— Почакай! — извика Морисън. — Не можеш да ме оставиш така! От няколко дни не съм пил вода. А тия вълци…

— Зная — прекъсна го роботът. — Да не мислите, че се радвам? Дори роботите са способни на чувства.

— Тогава ми помогни.

— Няма как. Правилникът на Пощенската служба съвсем изрично забранява подобно нещо. Спомням си, че през деветдесет и седма година Абнър Лейт отправи към мен същата молба. Погребалният патрул го откри едва след три години.

— Нали имаш видеофон за спешни случаи? — попита Морисън.

— Да. Но мога да го използувам само ако с мене се случи нещо.

— А можеш ли поне да вземеш едно писмо? Писмо, което трябва да се достави бързо?

— Разбира се, че мога — отговори роботът. — Нали затова съм тук. Мога дори да ви услужа с лист и молив.

Морисън прие листа и молива и се замисли. Ако напишеше сега на Макс, писмото щеше да стигне до него за няколко часа. Но колко ли време щеше да потрябва на Макс, за да вземе заем и да му изпрати вода и патрони? Ден, два? Морисън трябваше да изнамери начин да оцелее.

— Предполагам, че имате марка — рече роботът.

— Нямам — отвърна Морисън. — Но ще си купя от тебе. Специална, за бърза поща.