Читать «Ловни проблеми» онлайн - страница 6

Кожата от мираш наистина ли си струваше всичките тези неприятности?

Дрог определено би предпочел да се носи на пет хиляди метра височина, да подрежда фигурки от облаците и да мечтае. Искаше да поглъща радиация, вместо да се тъпче с разни гадости. А и каква полза имаше изобщо от ловуването и капаните? Ненужни умения, от които неговите сънародници отдавна вече не се нуждаеха.

За миг беше убеден в това, но после, в един проблясък на чистата перцепция, разбра за какво става дума.

Наистина, ебонайците бяха надраснали борбата за оцеляване и конкуренцията, бяха се преборили и с опасността от възникването им, но Вселената беше огромна и криеше много изненади. Кой би могъл да предскаже какво ще се случи, с какви нови опасности ще се сблъска расата им? И как биха се справили с тях, ако преди това са загубили ловния си инстинкт?

Не, миналото трябваше да се запази, поне за да служи като обеца на ухото, като напомняне, че мирният, интелигентен живот е нещо нестабилно във враждебно настроената Вселена.

Щеше да вземе кожата на този мираш или да умре!

Най-важното беше да накара зверовете да излязат от пещерата. Сега ловните му познания се бяха върнали в главата му.

Бързо, ловко, той се превърна в уста на мираш.

— Чу ли това? — попита Пакстън.

— Стори ми се, че чух нещо — потвърди Стелмън и тримата се вслушаха.

Звукът се разнесе пак. Беше глас, който викаше:

— Помощ! Помогнете ми! Моля помогнете ми!

— Това е момиче! — Пакстън скочи на крака.

— Прилича на момиче — поправи го Стелмън.

— Моля, помогнете ми! — виеше женският глас. — Няма да издържа дълго! Няма ли кой да ми помогне?

Лицето на Пакстън се наля с кръв. След миг я видя — дребна, нежна фигура, застанала край повредения си спортен звездолет (каква глупост, да тръгне сама!). От всички страни към нея приближаваха зелени лигави чудовища. Тогава се появи и той — гадно, чуждоземно влечуго.

Пакстън взе още един бластер.

— Отивам там — каза той хладнокръвно.

— Седни и мирувай, кретен такъв — изръмжа Херера.

— Чу виковете, нали?

— Това не може да е истинско момиче — обясни Херера. — Откъде на тази планета ще се появи момиче?

— Ще отида да разбера — заяви Пакстън и размаха двата бластера. — Може наблизо да е катастрофирал голям кораб или да е излязла да се поразходи…

— Сядай! — изкрещя Херера.

— Прав е — опита се да го вразуми Стелмън. — Дори и да е истинско момиче, в което се съмнявам, не можем да направим нищо.

— Помощ! Помогнете! Напада ме! — изпищя гласът вън.

— Махни се от пътя ми! — извика Пакстън с нисък, заплашителен глас.

— Наистина ли смяташ да отидеш? — попита Херера изумено.

— Да! Да не би да искаш да ме спреш?

— Върви — Херера посочи изхода.

— Не можем да го оставим да отиде! — извика Стелмън.

— Защо не? Него ще погребваме — отговори Херера лениво.

— Не се безпокой за мен — каза Пакстън. — Ще се върна след петнайсет минути. С нея.

Той се завъртя на пета и тръгна към изхода. Херера се наведе напред и с прецизно движение запрати по Пакстън една цепеница за огъня. Стелмън го улови, докато падаше.