Читать «Ловни проблеми» онлайн

Робърт Шекли

Ловни проблеми

Това бе последната среща на воините преди голямото празненство на съгледвачите и всички патрули бяха налице. Патрул 22 — Реещият се сокол — се бе прикрил в сенчеста кухина и провеждаше занятие по изпъване на пипала. Патрул 31 — Храбрият бизон, се придвижваше край малък поток. Бизоните се упражняваха в поглъщане на течности и се смееха възбудено заради странното усещане.

Патрул 19 — Връхлитащият мираш — чакаше съгледвач Дрог, който както обикновено закъсняваше.

Дрог се спусна ат височина три хиляди метра, втвърди се и бързо пропълзя сред застаналите в кръг съгледвачи.

— Ох! — каза той. — Много съжалявам. Не обърнах внимание колко е напреднал денят.

Водачът на патрула го изгледа гневно.

— Не си по униформа, Дрог.

— Съжалявам, сър — отвърна Дрог и веднага избута навън едно пипало, което беше забравил.

Другите се изкискаха. Дрог пооранжевя от смущение. Искаше му се да стане невидим.

Само че точно сега това щеше да е неуместно.

— Ще открия срещата с Веруюто на съгледвача — обяви Водачът на патрула и прочисти гърлото си. — „Ние, младите съгледвачи на планетата Ебонай, се кълнем да опазим и увековечим уменията и добродетелите на нашите предци, пионерите. За тази цел ние приемаме формата, с която те са се родили и с която са завладели девствената пустош на Ебонай. На това сме решени.“

Съгледвач Дрог настрои слуховите си рецептори, за да усили гласа на шефа. Веруюто винаги го вълнуваше. Беше му трудно да повярва, че предшествениците му са можели да се движат само по повърхността. Днешните ебонайци бяха въздушни същества, поддържаха минимални тела и се подхранваха с космическа радиация на височина три хиляди метра. Възприемаха света чрез пряка перцепция и се спускаха долу само по сантиментални или ритуални подбуди. От ерата на пионерите беше минало много време. Съвременният свят бе започнал с Ерата на субмолекулярния контрол, след която бе настъпила Ерата на прекия контрол.

— „… честност и почтеност — продължаваше Водачът. — И също така сме решени да пием течности, както са правели някога те, да ядем твърда храна и да усъвършенстваме уменията си в боравенето с техните инструменти и методи.“

След като вдъхновеното-слово приключи, младежите се пръснаха из равнината. Водачът на патрула се приближи до Дрог.

— Това е последната ни среща преди празненството.

— Знам — отвърна Дрог.

— Ти си единственият съгледвач втори клас от целия патрул Връхлитащ мираш. Всички останали са първи клас или най-малкото младши пионери. Какво ще си кажат хората за патрула ни?

Дрог се заусуква неловко.

— Вината не е само моя — каза той. — Знам, че не се справих с тестовете по плуване и правене на бомби, но тези неща просто не ми се отдават. Не може да се очаква от мен да знам всичко. Дори и сред пионерите е имало специалисти. Никой не е бил длъжен да знае…

— А какво ти се отдава? — прекъсна го Водачът.

— Горските и планински умения — отговори Дрог ентусиазирано. — Проследяване и лов.

Водачът го изгледа продължително.

— Дрог — каза той бавно, — искаш ли да получиш един последен шанс да придобиеш първа степен? И освен това да получиш значката за заслуги?