Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 3

Сандра вдигна вежди.

— Две глави… мислят винаги по-добре… от една.

Питър прие коментара й с крива усмивка.

— Може би. Макар че всъщност са били създадени общо три на брой копия на моя ум.

— И едно от тях… е извършило… убийствата?

Питър се изненада колко бързо Сандра успя да схване същността на случилото се.

— Да.

— Помислих си, че е… замесен… изкуствен интелект.

— Опитахме се да ги спрем — продължи Питър. — Ала не успяхме с никакви средства. Но поне сега зная кое от копията е виновно. — Той замълча. — Ще ти дам всичко от което се нуждаеш, Сандра, включително и пълен достъп до режим „Въпрос — Отговор“, с който е бил проучван мозъкът ми. Ще ме опознаеш в най-големи подробности — по-добре от всеки друг на света. Ще научиш как мисля и това ще ти даде необходимите знания, как да унищожиш копието-убиец.

Сандра леко вдигна рамене.

— Не мога да го направя — отвърна тя с тъжен, слаб глас. — Умирам.

Питър затвори очи.

— Зная. Ужасно, ужасно съжалявам. Но има начин, Сандра. И ти можеш да сложиш край на всичко това.

ГЛАВА 1

Януари 1995 година

Сандра Файлоу изследваше спомените на Питър Хобсън.

Ужасът бе започнал през 1995-а, преди шестнадесет години. По това време Питър Хобсън все още не беше в центъра на острия спор за науката и вярата, който бе разтърсил света. Не, тогава той беше просто двадесет и шест годишен студент в университета в Торонто и работеше по темата си за получаване на магистърска степен в областта на биомедицинското инженерство. Студент, който щеше да изпита върховното сътресение на своя живот…

Телефонът в общежитието на Питър Хобсън иззвъня.

— Имаме си скапан труп — изпя гласът на Кофакс. — Съгласен ли си да го режем?

Скапан труп. Мъртъв човек. Питър се опитваше да привикне с коравосърдечието на Кофакс. Разтърка очи, опитвайки се да прогони съня.

— Д-да. — После се опита да придаде увереност на гласа си и добави — Разбира се. Съвсем естествено, ще го поема.

— Касапинът ще е Меймикониън — обясни Кофакс. — Ти ще следиш електрокардиограмите. Така ще можеш да избиеш голяма част от изискванията за часовете по практика.

Меймикониън. Хирург, работещ в областта на трансплантация на органи, специализирал в Станфорд. Над шестдесет годишен. Ръцете му бяха сигурни като на статуя. Щяха да изваждат трупни органи. За Бога, да. Щеше му се да участва в това.

— Кога? — попита Питър.

— След два часа — отвърна Кофакс. — Поддържат живота на хлапето. Нали плътта трябва да е свежа. Меймикониън е в Минесота и му трябват два часа, докато дойде и се приготви.

„Хлапе“ — беше казал Кофакс. Значи умираше някое дете.

— Какво се е случило? — попита Питър.

— Злополука с мотоциклет — хлапето било изхвърлено във въздуха и го е прегазил буик.

Тийнейджър. Питър поклати глава.

— Участвам — рече той.

— Операционна №3 — обясни Кофакс. — Подготовката започва след час. — После затвори телефона, а Питър побърза да се облече.

Питър знаеше, че не трябва да го прави, но не можеше да се сдържи. На път към операционната спря на гишето, допускащо персонала в Спешно отделение, и провери алуминиевите табели върху въртящата се поставка. Закърпваха някакъв тип, който се блъснал във витрина. И някакъв друг със счупена ръка. Плюс прободна рана от нож. Спазми в стомаха. А, ето.