Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 45

— От доста време имахме проблеми — заяви Колин.

Питър изсипа част от лимоновия сок в диетичната си кола.

— Дължината на вълните ни престана да бъде една и съща — продължи Колин. Очевидно имаше набор от свои собствени банални фрази. — Не си говорехме.

— Просто сте се отдалечили един от друг — каза Питър, без да задава въпрос. Не желаеше да се натрапва.

— Да — отговори Колин, отпи голяма глътка от питието си и потрепера, като че обзет от мазохистично удоволствие. — Да.

— Живяхте заедно дълго, нали — каза Питър, като внимаваше думите му да не прозвучат като въпрос.

— Единадесет години, ако се брои времето, през което живяхме заедно, преди да се оженим — отвърна Колин и притисна чашата между двете си ръце.

Питър без особен интерес си зададе въпроса кой кого е изоставил. „Не е моя работа“ — помисли си той и изрече на глас:

— Доста дълго време.

— Аз… аз се срещах с една жена — продължи Колин. — От Монреал. Бизнесът ми изискваше да ходя там веднъж на три седмици, пътувах с влака на въздушна възглавница.

Питър беше изумен. Нима напоследък всички изневеряваха на съпрузите си?

— Всъщност нямах нищо лошо предвид — рече Колин и направи пренебрежителен жест. — Това беше просто начин да изпратя определено съобщение до Наоми, разбираш ли? — Той вдигна поглед. — Разбираш ли?

„Не — помисли Питър. — Не разбирам.“

— Просто вик за помощ. Но тя направо пощуря, когато й казах. Каза, че това било последното, което можела да понесе. Търпението й се изчерпало. — „Явно — помисли си Питър — всеки си има набор от клишета.“ — Не исках да й причиня болка, но си имах определени нужди, разбираш ли. Не смятам, че трябваше да ме изостави заради такова нещо. — Сервитьорът отново дойде. За Питър той донесе специалитета на заведението, а за Колин — лазаня „Прима-вера“. — Какво мислиш по този въпрос? — попита Колин.

„Мисля, че си отвратителен мръсен тип — помисли си Питър. — Мисля, че си най-мръсният тип на планетата.“

— Лош късмет — изрече на глас той, измъкна клечката, която беше забита в сандвича — специалитет на заведението, и намаза майонеза върху пуешкото месо. — Наистина лош късмет.

— Както и да е — подхвана Колин — може би беше почувствал, че е време да промени темата, — не те поканих на обяд, за да приказваме за мен. Всъщност исках да те помоля за съвет.

Питър го погледна.

— Така ли?

— Ами ти и Кейти бяхте на семинара, организиран от „Живот безкрай“. Какво мислиш по този въпрос?

— Направиха предложение, което наистина впечатлява — отговори Питър.

— Искам да кажа — какво мислиш за този процес? Ти си биомедицински инженер. Мислиш ли, че наистина ще има практическа стойност?