Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 43

Робърт Сойер

Питър намери онова, което търсеше: недвусмислен признак, че животът е приключил, неопровержимо доказателство, че пациентът е просто обект, готов да предостави органите си за трансплантация.

Признак.

Питър знаеше, че това не е точната дума. Съзнателно избягваше дори да мисли за това. И въпреки всичко доказателствата бяха пред него, предоставени от неговите собствени свръхчувствителни уреди. От тялото на Пеги Фенъл се беше отделила душата й.

Саркар дойде незабавно. Питър не можеше да сдържи възбудата си и правеше неуспешни опити да потисне усмивката си. Въведе Саркар в бърлогата си и още веднъж пусна записа със смъртта на Пеги Фенъл.

— Това е фалшификат — заяви Саркар.

— Не е.

— О, я стига, Питър!

— Наистина не е. Дори не съм направил подробен разбор на данните. Видя всичко точно както се случи в действителност.

— Пусни отново последната част — каза Саркар. — Скорост една стотна.

Питър започна да натиска клавишите върху клавиатурата.

— Аллах! — възкликна Саркар. — Това е невероятно.

— Нали?

— Осъзнаваш какво е това, нали? — продължи Саркар. — Точно там, в онези особени картини. Та това е нейната душа, която напуска тялото.

За своя собствена изненада Питър осъзна, че реагира отрицателно, когато чу тази идея, изречена на глас.

— Знаех си, че ще кажеш това.

— Ами какво друго би могло да бъде? — попита Саркар.

— Не зная.

— Нищо друго — изтъкна Саркар. — Това е единственото възможно обяснение. Казал ли си на някого другиго?

— Не.

— Чудя се как ще обявиш подобно нещо. В медицинско списание? Или просто ще се свържеш с вестниците?

— Не зная. Не съм мислил по този въпрос. Предполагам, че ще организирам пресконференция.

— Спомни си Флайшман и Поне — предупреди го Саркар.

— Хората, които изобретиха студената спойка? Да, зная, че направиха фалстарт и хората започнаха да мятат развалени яйца по тях. Ще трябва да направя повече записи. В края на краищата трябва да съм сигурен, че това се случва с всеки човек. Но не мога да чакам вечно. Съвсем скоро някой друг ще се натъкне на това явление.

— Няма ли да се погрижиш да си осигуриш патентна защита?

Питър кимна.

— Мислих и за това. Вече имам патенти за по-голяма част от технологията на моя електроенцефалограф — имам предвид подобренията в мозъчния скенер, които направихме за нуждите на проучванията ти относно изкуствения интелект. Със сигурност няма да направя нищо публично достояние, докато не осигуря патентна защита на целия процес.

— Когато я осигуриш, дай широка гласност на това — препоръча Саркар. — Обществеността ще бъде силно заинтересувана. Новината е изключително голяма. Ти всъщност доказа съществуването на живот след смъртта.

Питър поклати глава.

— Заключението ти излиза извън периметъра на наличните данни. Малко, слабо електрическо поле напуска тялото в момента на смъртта. Това е всичко. Нищо не доказва, че това поле е живо и е в състояние да чувства.