Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 46

Питър вдигна рамене.

— Джей Лено казва, че кралица Елизабет се била подложила на този процес — единственият начин да запази монархията бил да не допусне нито едно от децата си да наследи трона.

Колин се изсмя учтиво, ала погледна Питър, сякаш бе очаквал по-сериозен отговор.

Питър сдъвка хапка-две от сандвича си и добави:

— Не зная. Основната постановка изглежда логична. Искам да кажа… има колко? — пет основни модела за остаряване и впоследствие смърт. — Питър започна да ги изброява върху пръстите си. — Първо, стохастичната теория. Според нея телата ни са сложни машини и след като са такива, нещо обезателно ще се случи и в последна сметка ще ги повреди. Второ, тезата на Хейфлик: човешките клетки са способни да претърпят деление около петдесет пъти. Не повече. Трето, хипотезата за грешки в копирането. Всеки път, когато се копира ДНК, се въвеждат малки грешки, така че на определен етап копието става негодно и в него няма никакъв смисъл. Бум! И човекът хвърля топа. Номер четири е теорията за токсичните отпадни продукти. Нещо — възможно е това да са свободни радикали — създава неприятности на тялото ти отвътре. И накрая, автоимунната хипотеза, според която естествената защита на телата ни изпада в объркване и се обръща срещу собствените си здрави клетки.

Колин кимна.

— И никой не знае кой от всичките пет модела е отговорен за смъртта?

— О, подозирам, че всичките, в една или друга степен — отговори Питър. — Но ключовата позиция е, че — как ги нарекоха те? — Да. Бавачките на „Живот безкрай“ обхващат и петте вероятни причини за остаряването и впоследствие смъртта. Така че, да. Смятам, че схемата им може да се окаже практически осъществима. Наистина, нищо не може да се каже със сигурност, докато някой, преминал през схемата, не изживее няколко столетия.

— Значи мислиш, че си струва парите? — попита Колин.

Питър отново вдигна рамене.

— На повърхността да. Струва ми се, че е така. Искам да кажа — та кой ли не би искал да живее вечно? Но отново подчертавам — това би било срамно, ако означава, че човек трябва да се лиши от Рая.

— Не знаех, че си чак толкова религиозен, Питър.

Питър съсредоточи вниманието си върху сандвича си и каза:

— Съжалявам. Случайно хрумнали ми мисли, това е всичко.

— А какво е мнението на Кейти за „Живот безкрай“?

— Тя не прояви особен интерес — отвърна Питър.

— Наистина ли? — възкликна Колин. — На мен ми звучи прекрасно. Струва ми се, че това е нещо, което бих направил с огромно желание.

— Но струва цяло състояние — изтъкна Питър. — Смяташ да опразниш сметките си в банката?

— Едва ли — отвърна Колин. — Но мисля, че си струва до последното пени.

За три седмици Питър направи още два допълнителни записа на вълните на душата, напускащи човешкото тяло. Единият от тях осъществи в болницата „Карлсон“ в отделението за хронично болни пациенти — на същото място, където се беше запознал с Пеги Фенъл. Този път обектът на изследване беше Густав Райхолд — мъж само с няколко години по-възрастен от Питър, който умираше от усложнения от СПИН и бе предпочел да завърши живота си чрез подпомогнато от лекари самоубийство.