Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 40

ГЛАВА 10

Питър взе записа от суперелектроенцефалографа и се прибра вкъщи. Кейти се приготвяше за работа и закусваше — гризваше от филия препечен бял хляб и посръбваше чай. Беше й оставил съобщение на домашния компютър, така че тя знаеше къде е ходил.

— Как мина? — попита Кейти.

— Донесох записите — отвърна Питър.

— Не изглеждаш особено щастлив.

— Ами една много свястна стара дама почина тази нощ.

Изпълнена със съчувствие, Кейти кимна.

— Чувствам се изтощен — каза Питър. — Ще си легна пак. — Той я целуна бързо и това беше всичко.

След четири часа Питър се събуди с главобол. Отправи се с несигурни стъпки към банята, избръсна се и взе душ. После си наля голяма чаша диетична кока-кола, взе дискетата и отиде в кабинета си.

Компютърната му система у дома беше по-мощна от онази, която ползваше в университета като студент. Той я включи, постави дискетата във флопито и активира монитора на стената. Искаше да види момента, когато бе угаснал последният неврон, момента, когато бе направен последният синапс. Моментът на смъртта.

Подбра режим графичен дисплей. Няколко секунди проучва данните, като същевременно компютърът отбелязваше всяка локация, където бе угасвал поредният неврон. Образът на екрана изглеждаше точно като силует на човешки мозък и това никак не го изненада. Използва точково-проявителен механизъм, за да изобрази очертанията на мозъка на госпожа Фенъл. Разполагаше с достатъчно данни, за да генерира триизмерна картина; продължи да върти образа, докато силуетът на мозъка се обърна директно към него, сякаш Питър бе насочил погледа си непосредствено към очните нерви на покойната госпожа Фенъл.

Изчака данните да се подредят във времето. Компютърът търсеше повтарящи се модели на угасващите неврони. Всяка свързана серия, повторила се един път, получаваше червен цветен код; при двукратно повторение цветът беше оранжев, и така нататък през седемте цвята на спектъра. Картината на мозъка беше в по-голямата си част бяла: комбинираният ефект на всички различни цветове от мънички точици. От време на време Питър се включваше, извиквайки на кадър уголемена картина от определен участък на мозъка, осветена от гирлянди безкрайно малки коледни светлинки.

Докато траеше наблюдението, Питър можеше ясно да види последния удар, който се бе оказал смъртоносен за госпожа Фенъл. Схемата на цветовия код се променяше на всяка десета част от секундата, но скоро в левия слепоочен дял започна да расте област, оцветена в черно, точно под фигурата Sylvia. Тя бе последвана от увеличена активност; целият мозък ставаше по-светъл и по-светъл, тъй като дисинхибицията караше невроните да предават импулси още веднъж, непосредствено след като го бяха сторили за последен път. След няколко мига сложна мрежа от пурпурни светлинки се виждаше из целия й мозък — цяла серия от нервни мрежи, които се задействаха в идентични модели още веднъж и още веднъж, докато мозъкът й изживяваше спазъм. После мрежите започнаха да избледняват, без да бъдат заменяни от нови. След деветдесет години вярна служба мозъкът на Пеги Фенъл преставаше да функционира.