Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 39

В 3:17 часа през нощта наистина бе засечено телефонно обаждане. Питър стана и отиде в банята — там се намираше единственият телефон, който работеше само чрез звуков сигнал. Индикаторът проблясваше. Питър затвори вратата, седна на тоалетната чиния, взе слушалката и каза прегракнало:

— Ало.

— Доктор Хобсън? — чу се мъжки глас.

— Да.

— Аз съм Сеп ван дер Линде от болницата „Карлсон“.

— Да? — Питър потърси пипнешком чаша и я напълни с вода от чешмата.

— Мисля, че госпожа Фенъл ще умре тази нощ. Получи още един удар.

Питър почувства лек пристъп на тъга.

— Благодаря, че ме уведомихте. Нали моите апарати все още са включени?

— Да, господине, но…

Питър се опита да спре прозявката си.

— Тогава ще дойда сутринта, за да взема дискетата с данните.

— Но, доктор Хобсън, тя ви моли да дойдете.

— Мен ли? — попита Питър.

— Казва, че вие сте единственият й приятел.

— Тръгвам веднага.

Питър пристигна в отделението в 4:00. Показа пропуска си на охраната и взе асансьора до третия етаж. Вратата към стаята на госпожа Фенъл беше отворена, точно над главата й струеше силна бяла светлина, макар че флуоресцентното осветление на тавана беше изключено. Четири зелени светодиода пронизваха мрака край леглото й, показвайки, че оборудването на Питър функционира нормално. Една медицинска сестра отегчено седеше на стола до леглото.

— Аз съм Питър Хобсън — представи се Питър. — Как е тя?

Госпожа Фенъл се размърда.

— Пи-тър — изрече тя, но усилията, положени за тези две срички, видимо отнеха силата й.

Медицинската сестра се изправи и застана до Питър.

— Получи удар преди около час. Доктор Чон очаква, че скоро ще претърпи още един; в артериите, захранващи мозъка с кръв, има няколко съсирека. Предложихме й болкоуспокоителни, но тя отказа да ги приеме.

Питър се приближи към записващата апаратура и включи екрана, по който незабавно потекоха назъбени линии.

— Благодаря — каза той. — Аз ще остана с нея.

Сестрата кимна и излезе от стаята. Питър седна на стола. Облицованата с винилово покритие облегалка все още беше затоплена от присъствието на сестрата. Той протегна ръка и хвана лявата длан на госпожа Фенъл. От опаката й страна беше поставен катетър, една тръба отвеждаше до банките на системата, монтирана близо до стола. Ръката й беше тънка, ситните кости бяха покрити с прозрачна кожа. Питър обви пръстите на госпожа Фенъл със своите. Тя съвсем леко стисна дланта му.

— Аз ще остана с вас, госпожо Фенъл.

— Пе… Пе…

Тя поклати глава почти недоловимо.

— Пе… Пе… — Отново попита тя, после добави с огромно усилие: — Пег…

— О, добре — промълви Питър. — Ще остана с теб, Пеги.

Старицата се усмихна съвсем, съвсем слабо — устните очертаха просто още една бръчка върху лицето й. И после, без никакво предупреждение, пръстите й се отпуснаха в дланта на Питър, клепачите й бавно се отпуснаха и се затвориха. Зелените следи върху монитора се превърнаха в редица идеално прави хоризонтални линии. След няколко секунди Питър освободи дланта си, примигна бавно няколко пъти и отиде да намери сестрата.