Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 38

Робърт Сойер

Така се роди мониторът за наблюдение на бебета „Хобсън“ — устройство, което беше в състояние да предава в съседна стая признаците на живот, давани от бебето. Той даде прототипа на Мариса и нейния съпруг. Вградените в монитора алармени системи незабавно щяха да ги предупредят, ако бебето им се намираше в беда. Родителите бяха очаровани от уреда и с настояването на Кейти Питър напусна работата си в болницата „Ист Йорк“ и основа малка компания, за да започне да продава мониторите за наблюдение на бебета.

Една сутрин Питър лежеше до жена си в леглото. Пикаеше му се. Часовниковият механизъм, вграден в радиото, показваше 6:45. Будилникът щеше да звънне в седем. Ако Кейти не спеше дълбоко и той станеше, със сигурност щеше да я събуди. Така щеше да я лиши от петнадесетте минути сън, а не желаеше да го прави.

Питър остана да лежи. Искаше да разбере дали тя наистина спи дълбоко. Може би дори вече беше будна, но само очите й бяха затворени.

Тогава го осени особена идея — изцяло различно приложение на неговата технология за наблюдение. Готовият продукт проблесна в ума му в напълно завършен вид. Екран на стената срещу леглото с две колони данни — по една за всеки човек в леглото. Във всяка колона щеше да има голям и малък светодиод — СД. Големият СД щеше да сочи състоянието на съня, в което се намира човекът в момента, а малкият — състоянието, към което се приближава. Щеше да има и цифров брояч, показващ колко време ще мине, докато се осъществи преходът от едното състояние в другото — след няколко нощи напасване уредът щеше да очертае циклите на съня на човека, който го използва.

Светодиодите щяха да променят цвета си: бялото щеше да означава, че човекът е буден; червеното — че сънят му е лек и ще бъде нарушен от съвсем слаб шум или движение. Жълтото щеше да означава, че човекът се намира в междинната фаза на съня — и ако партньорът му е внимателен, може да отиде до тоалетната, да се изкашля или да направи каквото иска, без да обезпокои спящия. Зеленото щеше да означава дълбок сън. В такъв случай дори ако се разскачаш в леглото, няма да събудиш заспалия.

Щеше да е съвсем просто човек да се справи с данните на екрана: жълта светлина на големия СД и зелена на малкия, плюс цифрата 07, изобразена на брояча, щеше да означава следното: ако станеш сега, може би ще събудиш своята партньорка, но ако успееш да задържиш седем минути, тя ще е заспала дълбоко и можеш да се измъкнеш от леглото, без въобще да я обезпокоиш.

Налягането в пикочния мехур причини типичната за ранната сутрин ерекция у Питър и той осъзна нещо друго. Често се будеше с ерекция в 2:00 или в 3:00 през нощта и се чудеше дали жена му също е будна. Ако не бе заспала, вероятно щяха да се любят, но Питър дори не би и помислил да я събужда заради това. Ако мониторът показваше бели светлини и за двамата, е, тогава апаратът, който се бе родил като монитор за наблюдение на бебета, щеше да допринесе за зачеването на много нови малчугани…

С течение на времето Питър усъвършенства своята система. Всички телефони в къщата му бяха свързани с монитора „Хобсън“ и чрез него — с домашния компютър. Дали телефоните щяха да звънят, или просто щяха да препратят сигнала за обаждането в компютъра, зависеше от това дали Питър и Кейти спяха, или не.