Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 22

— И кога беше последният път? — попита той.

— Преди три месеца — отвърна тя едва чуто. — Опитвах се да събера смелост и да ти кажа. Не мислех… че ще мога. Опитвах на два пъти, но просто не бях в състояние.

Питър не каза нищо. Не съществуваше подходяща реакция, нямаше начин да се справи с това. Нищо. Просто бездна.

— Аз… мислех да се самоубия — продължи Кейти след дълго мълчание. Гласът, й беше притихнал като предутринен ветрец. — Но не с отрова. Нямаше и да си прережа вените — нищо, което би приличало на самоубийство. — За миг го погледна в очите. — Злополука с кола. Щях да се блъсна в някоя стена. Така все още щеше да ме обичаш. Никога нямаше да узнаеш какво съм направила… щеше да си спомняш с любов за мен. Опитах. Бях сигурна, че ще го направя, но в последния момент завих встрани. — По бузите й се стичаха сълзи. — Аз съм страхливка.

Тишина. Питър се опита да осмисли казаното. Не беше необходимо да я пита дали ще отиде при Ханс. Ханс не желаеше връзка, не и истинска връзка, нито с Кейти, нито с която и да било жена. Ханс. Шибаният Ханс.

— Как можа да се се свържеш с Ханс? Точно с Ханс? — попита Питър. — Знаеш го какъв е.

Тя погледна към тавана.

— Зная — тихо отвърна Кейти. — Зная.

— Винаги съм се опитвал да бъда добър съпруг — заговори Питър. — Знаеш, че е така. Подкрепях те по всякакъв възможен начин. Разговаряме за всичко. В общуването помежду ни нямаше проблем, не можеш да кажеш, че не съм те слушал.

За пръв път в гласа й се промъкнаха остри нотки:

— Знаеше ли, че месеци наред плачех, преди да заспя?

Имаха два вентилатора, които поставяха край леглата си. Използваха ги като генератори на приятен шум, с които заглушаваха звуците на колите отвън, а от време на време и похъркването на някой от тях.

— Не. Откъде можех да знам? — отвърна той. Понякога, преди да се унесе в сън, забелязваше, че тя потрепва до него. Полузаспал, си бе помислял, че Кейти мастурбира, ала бе запазил тази мисъл за себе си.

— Трябва да помисля — бавно каза Питър. — Не съм сигурен какво искам да направя.

Тя кимна.

Питър отметна глава, и болезнено въздъхна.

— За Бога, трябва да преобърна последните шест месеца в съзнанието си, да ги изживея отново. Ваканцията в Ню Орлеанс, на която ходихме. Това беше след като ти и Ханс… и онзи път, когато използвахме вилата на Саркар през уикенда. Това също беше след… сега всичко е различно. Всичко. Всеки спомен от онова време, всеки щастлив момент… е фалшив, омърсен.

— Съжалявам — каза Кейти много тихо.

— Съжаляваш? — Гласът на Питър беше леденостуден. — Можеше да съжаляваш, ако се бе случило само веднъж. Но три пъти? Три проклети пъти?

Устните й трепереха.

— Съжалявам.

Питър отново въздъхна.

— Ще се обадя на Саркар и ще видя дали е свободен да вечеря с мен.

Кейти мълчеше.

— Не искам да идваш с мен. Ще поговоря с него насаме. Трябва да обмисля всичко.

Тя кимна.

ГЛАВА 5

Питър познаваше Саркар Мухамед от времето, когато двамата бяха тийнейджъри. Живееха на една и съща улица, но Саркар учеше в частно училище. Вероятността помежду им да възникне приятелство беше малка. Саркар беше сериозно свързан с атлетиката. Питър беше в редколегията на училищния годишен алманах и училищния вестник. Саркар изповядаше горещо мюсюлманството. Питър не изповядаше никаква религия. Но се сприятелиха скоро след като семейството на Саркар се засели в квартала. Чувството им за хумор бе еднакво силно развито, и двамата обичаха да четат Агата Кристи, и двамата бяха първокласни познавачи на „Стар Трек“. Освен това Питър не пиеше и това допадаше на Саркар. Макар че Саркар се хранеше в ресторанти, където се продаваше алкохол, той избягваше, когато бе възможно, разбира се — да сяда на една маса с хора, поглъщащи спиртни питиета.