Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 24

Макар че в действителност не беше гладен, Питър взе геврече със сусамено семе и намаза отгоре му конфитюр.

— Как е Катерин? — попита Саркар и си взе ръжена кифличка.

Питър се възползва от това, че устата му е пълна — така имаше на разположение още няколко секунди за мислене. Накрая отвърна:

— Добре е.

Саркар кимна, приемайки отговора му, но след малко отново попита:

— Какво ще кажеш за втория уикенд през септември — ще можем ли тогава да предприемем пътуване на север?

Вече шеста година Питър и Саркар отиваха през някой уикенд на къмпинг в Кауартас.

— Ще помисля и ще ти се обадя — каза Питър.

Саркар си взе още едно геврече.

— Добре.

Питър обичаше тези уикенди на къмпинг. Не беше прекалено привързан към спортовете под открито небе, но обичаше да гледа звездите. Всъщност никога не би дал съгласието си за подобна ежегодна екскурзия, но щом нещо се случеше два пъти, за Саркар то незабавно се превръщаше в нерушима традиция.

Щеше да е добре, ако заминеше на север, помисли си Питър. Много добре.

Но…

Не можеше да отиде.

Не и тази година. Може би никога.

Не можеше да остави Кейти сама.

Не можеше, защото нямаше да е сигурен, че Кейти наистина ще е сама.

По дяволите! Дявол да го вземе!

— Ще ти се обадя — повтори Питър.

Саркар се усмихна.

— Вече го каза.

Питър разбра, че цялата вечер ще се провали, ако не се съсредоточи върху нещо друго.

— Как работи новият мозъчен скенер, който компанията ми разработи за теб?

— Великолепно. Наистина ще опрости в голяма степен изследването на неутралните мрежи. Прекрасна машина.

— Радвам се, че е така — отвърна Питър. — Работя по усъвършенстването му, опитвам се да увелича разделителната способност.

— Параметрите му са повече от достатъчни за работата ми — отбеляза Саркар. — Защо искаш да ги подобряваш?

— Навремето на един практикум в университета в Торонто… Разказвал съм ти за онзи донор на органи за трансплантация, който се събуди на операционната маса, нали?

— О, да — Саркар потрепера. — Знаеш ли, моята религия изпитва съмнения относно трансплантацията. Ние смятаме, че тялото трябва да бъде върнато на Земята цяло. Истории като твоята ме карат да вярвам в това още по-силно.

— Е, аз все още имам кошмари. Но мисля, че вече ще мога да накарам този демон да заспи.

— Така ли?

— Скенерът, който разработихме за твоята компания, беше само първият етап в работата ни. Всъщност аз исках да създам суперелектроенцефалограф, който да е в състояние да открие дори най-слабата и недоловима електрическа активност в мозъка.

— А! — възкликна Саркар и вдигна вежди. — Така че ще можеш да откриеш кога човек в действителност е мъртъв?

— Точно така.

Сервитьорът дойде с основното ядене. Питър си беше поръчал монреалския специалитет „пушено месо“ и ръжен хляб, придружени с цяла колекция различни видове горчици и картофени кюфтенца; Саркар наричаше подобна поръчка „комплект гозби, с които Питър си урежда разрив на сърцето“. Самият той си поръча специалитет от няколко видове риба с чесън, лук, и много подправки.