Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 21

— Не беше никаква любовна връзка — меко изрече тя.

— Как тогава, по дяволите, ще я наречеш? — каза Питър. Думите му бяха гневни, но тонът, с който ги изрече, не беше. Звучеше безсилно, безжизнено.

— Не поддържахме… не поддържахме никакви отношения — продължи тя. — Съвсем не. Просто се случи.

— Как?

— В петък вечер, след работа. Този път ти не дойде. Ханс ме помоли да го закарам до метрото. Отидохме заедно до паркинга на компанията и аз взех колата. Наоколо нямаше никой и беше доста тъмно.

Питър поклати глава.

— Значи в колата ти? — прошепна той. Дълго време мълча, после тихо добави: — Ти… — следващата дума излезе бавно, неканена от устните му. Той сви рамене, като че никоя друга дума не можеше да изрази по-точно истината. — …курво.

Лицето й беше подпухнало, очите й — зачервени, ала не плачеше. Тя леко поклати глава, като че се опитваше да отхвърли тази дума, която досега никой не бе използвал по неин адрес, но накрая също вдигна рамене, приемайки обидата.

— Как стана? — попита Питър. — Какво точно направи?

— Секс. Това е всичко.

— Какъв секс?

— Нормален. Той си свали панталоните и ми вдигна полата. Той… не ме е докосвал никъде.

— Но се беше подмокрила, нали?

Тя настръхна.

— Аз… бях пила прекалено много.

Питър кимна.

— Никога не си пила. Не и преди да започнеш работа при тях.

— Зная. Ще престана.

— И какво още стана?

— Нищо.

— Той целуна ли те?

— Да, преди това. Не и след.

Питър изрече саркастично:

— Каза ли ти, че те обича?

— Ханс го казва на всички.

— А на тебе каза ли го?

— Да, но… бяха само думи.

— А ти каза ли го на него?

— Не, разбира се.

— Ти… получи ли оргазъм?

Шепот:

— Не. — После по бузата й се плъзна сълза. — Той… той ме попита дали съм получила. Като че всяка друга би се разтреперила от удоволствие, напред-назад, напред-назад. Попита ме и аз казах „не“. А той се разсмя. Разсмя се и си вдигна панталоните.

— И кога се случи това?

— Спомняш ли си онзи петък, когато си прибрах късно у дома и си взех душ?

— Не. Чакай… да. Ти никога не вземаш душ вечер. Но това беше преди месеци…

— През февруари — каза Кейти.

Питър кимна. Фактът, че това се бе случило толкова отдавна, правеше случилото се някак по-поносимо.

— Преди половин година — измърмори Питър.

— Да — отвърна тя. Следващите й думи се забиха като куршуми в сърцето му. — Първият път.

Рояк глупави въпроси се завъртяха в мозъка му. Искаш да кажеш, че е имало и друг път? Да, Питър, точно това иска да ти каже.

— Колко пъти?

— Още два.

— Значи общо три.

— Да.

Той отново пусна в действие саркастичния си тон.

— Но „любовна връзка“ е погрешна фраза при описанието на случката, нали?

Кейти не отговори.

— Господи! — тихо прошепна Питър.

— Не беше никаква връзка.

Питър кимна. Знаеше що за човек е Ханс. Разбира се, не е било нищо романтично. Не е имало никаква любов.

— Просто секс — уточни Питър.

Кейти постъпи умно и не каза нищо.

— Господи — повтори Питър. Все още държеше компютърното списание в ръце. Погледна го. Помисли си, че би трябвало да го хвърли и да го разбие на парчета в отсрещната стена, но просто го остави на дивана до себе си. То тупна беззвучно върху възглавничката.