Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 20

Отново вдигна очи. Кейти все още беше на третото стъпало и го гледаше. За миг погледите им се срещнаха, но после тя отклони своя и, поставила ръка върху дървения парапет, се отправи към всекидневната.

Съсредоточавайки вниманието си върху списанието, Питър каза:

— Какво искаш за вечеря?

— Не зная — отговори тя.

Не зная. Националния химн на държавата Кейтиландия. За Бога, беше му писнало да слуша тези думи. Какво би искала да правим довечера? Какво искаш за вечеря? Искаш ли да отидем някъде на кратка почивка?

Не зная.

Не зная.

Не зная.

По дяволите!

— Аз искам риба — измърмори Питър и отново натисна копчето „Page down“.

— Каквото желаеш, стига да ти достави удоволствие — отговори тя.

„Щях да изпитам удоволствие, ако разговаряш с мен — помисли си Питър. — Щях да съм щастлив, ако не се цупеше непрекъснато, по дяволите!“

— Може би да поръчаме да ни донесат нещо отвън — предложи Питър. — Пица или китайска храна.

— Както искаш.

Той отново обърна страницата и новите думи изпълниха екрана на монитора.

Тринадесет години брак.

— Или пък да се обадя на Саркар — рече Питър, решил да изпита реакцията й. — Може да излезем да хапнем с него.

— Щом искаш.

Питър изключи четивото.

— По дяволите, не е важно какво искам аз. Какво искаш ти?

— Не зная.

Това се трупаше седмици наред, пулсираше като гнойна рана в него, напрежението се увеличаваше, предстоеше истински взрив. Въздишките му не можеха да освободят потисканите чувства, които бяха готови да избухнат всеки момент.

— Може би да изляза със Саркар и да не се връщам у дома?

Тя застана неподвижно в отсрещния край на стаята. Стълбището се издигаше зад гърба й. Стори му се, че долната й устна леко потрепери. Гласът й беше тих.

— Щом това ще те направи щастлив.

„Разпада се — помисли си Питър. — Всичко се разпада точно в този момент.“

Питър отново набра списанието на екрана, но почти незабавно отново го изключи.

— Всичко свърши, нали? — промълви той.

Тринадесет години…

Трябваше да стане от канапето и да си тръгне.

Тринадесет години…

— Боже Господи — прошепна Питър в тишината.

— Питър…

Очите му бяха затворени.

— Питър — каза Кейти. — Аз спах с Ханс Ларсен.

Той впери очи в нея. Устата му зейна отворена, сърцето му заби диво. Тя не срещна погледа му.

Кейти колебливо пристъпи към средата на стаята. Няколко минути ги разделяше тягостна тишина. Стомахът на Питър се сви и го заболя. Най сетне той заговори. Гласът му беше грапав, суров, като че не можеше да си поеме дъх.

— Искам да зная подробностите.

Кейти заговори тихо, без да го поглежда:

— Има ли някакво значение?

— Да, има. Разбира се, че има значение. Откога продължава тази… — той замълча за миг, — …тази любовна връзка? — Господи, никога не бе очаквал, че ще използва думата „връзка“ в този контекст.

Долната й устна трепереше. Тя пристъпи напред, като че искаше да седне на дивана до него, но се поколеба като видя изражението му. Вместо това бавно се отправи да вземе стол. Седна уморено, като че ли тези няколко крачки бяха най-дългият път в живота й. Постави внимателно ръце в скута си и се вгледа в тях.