Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 18
Робърт Сойер
— Зная какво искаш, Питър — кълка, без съмнение.
— Всъщност бих предпочел бяло месо — отвърна учтиво Питър.
— Мислех си, че харесваш тъмното месо.
— Харесвам тъмното пилешко месо — обясни Питър, както всеки трети пореден месец. — От пуйката предпочитам бялото.
— Сигурен ли си?
„Не, по дяволите, измислих си го, докато се разхождах, защото така ми е кеф.“
— Да.
Род сви рамене и започна да реже бялото месо. Той беше суетен човек, след една година щеше да се пенсионира, косата му беше боядисана в кафяво — по-точно остатъците от косата му. Пускаше я дълга отдясно и я сресваше грижливо върху плешивото си кубе. Дик Ван Патен по анцуг.
— Кейти обичаше да хапва кълка, когато беше малко момиченце — обяви Род.
— Все още обичам — потвърди Кейти, ала Род, изглежда, не я чуваше.
— Давах й цяла кълка, а после я наблюдавах как се опитва да отхапе от нея.
— Можеше да се задави и да умре — рече Бани.
— Децата могат да се грижат за себе си — изсумтя Род. — Помниш ли онзи път, когато падна по стълбището? — Род се изсмя, сякаш животът беше безкрайна просташка комедия. — Ти се разстрои повече от Кейти. Тя изчака, докато се събере достатъчно многобройна публика, и чак тогава започна да реве. — Учителят по физическо поклати глава. — Костите на малките хлапета са като направени от гума. — После подаде на Питър чиния с две разкъсани парчета бяло месо. Питър я взе и протегна ръка към купата с печени картофи. Петъчните вечери в „Смирения епископ“ точно сега не му изглеждаха чак толкова неприятни.
— Имах синини седмици наред — рече Кейти, сякаш се защитаваше.
Род се изсмя.
— Задникът й беше насинен.
Питър имаше дълъг белег на крака след злополука в гимнастическия салон в гимназията. И мразеше проклетите учители по физическо. Гадни типове. Изчака докато всеки получи порцията си, после си взе от соса и го подаде на Род.
— Не, благодаря — отказа Род. — Напоследък не ям много-много сос.
Питър си помисли дали да не го попита защо, реши да не го прави и вместо това подаде съда със соса на Кейти. Обърна се към тъщата си и се усмихна.
— Има ли някакви новини при теб, Бани?
— О, да — отговори тя. — Сряда вечер ходя на курс по френски. Смятам, че е време да науча този език.
Питър беше впечатлен.
— Браво на теб — поздрави я той, след това се обърна към Род. — Означава ли това, че ти трябва да се грижиш сам за себе си в сряда вечер?
Род изсумтя.
— Поръчвам си вечеря от веригата „Храна-Храна“
Питър се засмя.
— Пуйката е много вкусна — каза Кейти на майка си.
— Благодаря, скъпа — рече Бани и се усмихна. — Помниш ли как в училище игра пуйката в пиеската за Деня на благодарността?
Питър вдигна вежди.
— Не знаех това, Кейти. — Той погледна тъст си. — Как игра тя, Род?
— Не зная. Аз не ходих. Представата ми за приятно прекарана вечер не съвпада с пиески, където децата са облечени като добитък.