Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 165

— Разполагате със съгласието на пациента, Хана — каза й той. — Това е всичко, от което се нуждаете.

— Но ако просто ми кажете…

— Моля ви — изрече тихо Питър. — Нямаме много време. Можете да останете, ако искате.

— Положението е тъкмо обратното, Пийт. Теренът е мой и вие сте тук, защото аз ви позволявам да останете, а не обратното.

Саркар се беше приближил до леглото.

— Удобно ли ви е? — попита той Сандра.

Тя завъртя очи, сякаш искаше да каже, че в нейния случай удобството е невъзможно, но се чувства добре за състоянието, в което се намира.

— Питър обясни ли ви процедурите? — попита Саркар.

Тя кимна леко и отговори:

— Да.

Саркар внимателно постави шлема върху главата й и стегна каишката под брадичката и.

— Уведомете ме, ако е стегнато прекалено много.

Сандра кимна.

— Дръжте главата си неподвижна. Ако искате да се изкашляте или да направите нещо друго, предупредете ме, като помръднете ръката си; зная, че все още можете да движите малко лявата. Нека сега сложа слушалките. Добре ли е? Хубаво. А сега сложете тези очила. Всичко ли е готово? Започваме.

След като първите два записа приключиха, Питър посочи мониторите с електрокардиограмата и с кръвното налягане. Сандра издъхваше.

— Имам нужда най-малко от още деветдесет минути — каза Саркар.

Доктор Хана Келси беше излязла преди известно време. Питър помоли младия мъж, който работеше като медицински помощник в отделението — вместо закръглените медицински сестри, на които се беше натъкнал сутринта — да я извика по телефона. Когато доктор Келси влезе, Питър й обясни, че им е необходимо да стабилизират Сандра още веднъж — че тя не трябва да чувства болка поне за още час и половина.

— Не мога да я тъпча непрекъснато с лекарства — отговори Хана.

— Само още една инжекция — умолително изрече Питър. — Моля ви.

— Нека проверя какви са показателите за жизнените й функции.

— По дяволите, Хана, знаете, че тя тъй или иначе няма да доживее до сутринта. Йонизиращият лъч е унищожил по-голямата част от тъканите й.

Хана провери показанията на уредите, после се наведе над Сандра и й каза:

— Мога да ги изгоня. Смятам, че имате нужда от почивка.

— Не — отговори Сандра. — Не… Трябва да завършим.

— Това е последната инжекция, която мога да ви направя днес. Вече превишихте препоръчаната доза.

— Направете я — тихо, но твърдо каза Сандра.

Хана й сложи инжекцията, инжектира и някакъв медикамент, за да повдигне кръвното налягане на Сандра.

Саркар отново се залови за работа.

Най-сетне Саркар спря записващото устройство и заяви:

— Готово. Хубав, чист запис — по-добър, отколкото очаквах, като се имат предвид обстоятелствата.

Сандра пое въздух, после го издиша в тежка, мъчителна въздишка.

— Аз… ще… хвана… онзи… негодник.

— Зная — отговори й Питър и хвана ръката й. — Зная.

Сандра мълча дълго. Накрая заговори с огромно усилие, като че цялата й сила я беше напуснала:

— Вашите открития… — прошепна тя. — Чувах за тях. Сигурен ли сте… че… има живот след смъртта?

Питър, който все още държеше ръката кимна.

— Сигурен съм.

— И… какво представлява… той? — попита тя.

Питър искаше да й каже, че е прекрасен, искаше да я убеди да не се тревожи, да бъде спокойна.