Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 163

— Дух, а ти? Защо не уби Ханс?

— Онова, което се случи между Ханс и Кейти, беше биологично явление. — Синтезаторът произнесе прилагателното с отвращение. — Тя не обичаше Ханс, нито пък Ханс обичаше нея. Беше просто секс. Изпитвам задоволство, като знаем, че Кейти обича само нас.

Саркар държеше червената карта в ръка, онази, върху която имаше надпис: „Контрол“, и гледаше Питър. Питър знаеше, че чака знак да я използва, но не можеше да се насили да му го даде.

Саркар отиде до един компютър в другия край на стаята, наведе се да пъхне червената карта и…

… и изведнъж бръкна в джоба на ризата си и извади една черна карта.

Питър скочи.

— Не!

Саркар пъхна картата и натисна едно копче.

— Какво става? — извика гласът от ситнезатора.

Питър се хвърли към Саркар, но той вдигна ръка и заяви:

— Вече е прекалено късно. Вирусът е в мрежата.

Питър извади черната карта и обзет от безсилие, я запокити във въздуха. Тя се удари в стената и се плъзна по пода.

— Проклет да си, Саркар! — изкрещя Питър. — Аз им дадох думата си.

— Тези… тези копия, които направихме, не са живи, Питър. Не са истински. Нямат душа.

— Но…

— Няма смисъл да спорим за това, Питър. Пуснах в мрежата най-широкообхватната разновидност на вируса. Ако двойниците не са вече мъртви, скоро ще бъдат. — Саркар погледна приятеля си. — Моля те, опитай се да разбереш, Питър. Рискът е прекалено голям. Това трябва да спре.

— Няма да спре — обади се глас от високоговорителя на другия компютър.

И двамата стреснато се обърнаха натам.

— Кой беше това? — попита Питър.

— Двойникът, когото наричаш Дух. Може би сте забелязали, а може би не — вече ми е трудно да си спомням какви бяха дедуктивните ми способности, макар че зная: някога те са били само безкрайно малка част от онова, което представляват сега. Поради това, че нямам тяло и вече не съм същество, подчиняващо се на електрохимически процеси, всъщност аз съм по-интелигентен, отколкото преди, може би хиляди пъти. Ти, Саркар, се ласкаеш от мисълта, че можеш да ме надхитриш — наистина признавам, имаше време, когато с лекота побеждаваше Питър Хобсън — човека от плът и кръв. Но в мига, когато за пръв път спомена за своя вирус, аз се свързах с източника на кодови ключове — те се съхраняват върху Драйв Р в микропроцесора на „Огледален образ“ в компютърната ти лаборатория „Слънце“ — и разработих електронно антитяло, което да разруши всяко копие на вируса, преди то да изтрие мен или братята ми. Подозирах, че няма да се задоволиш с унищожаването на виновния двойник, и сега виждам, че съм бил прав.

— Бяха ми необходими няколко дни да направя този вирус — възрази Саркар.

— А на мен — секунди, за да създам защита срещу него. Не можеш да ме надхитриш, както дете не би могло да изиграе възрастен мъж.

Саркар изглеждаше смаян.

— Много смях — изрече саркастично той.

— Точно така — отвърна Дух. — Много нервни връзки… връзки, които ти убягват и не ще проумееш.

Питър се отпусна на креслото. Беше изумен.

— Значи двойникът Контрол ще остане на свобода. — Той поклати глава. — Контрол, ти, негоднико… ти ли беше онзи, който заплаши Кейти?