Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 164

— Да.

Питър се наведе напред, обзет от ярост.

— Проклет да си. Никога не съм искал да я нараня.

— Разбира се, че не си — отговори спокойно Контрол. — Пък и тя никога не е била застрашена от истинска опасност — противопожарната система я окъпа със студена вода, това беше всичко. Просто исках да си наясно с чувствата си към нея, да разбереш колко важна е тя за тебе.

— Мръсник! — извика Питър.

— Естествено — отвърна Контрол. — В края на краищата нали и ти си такъв.

ГЛАВА 45

Сега, след като беше проучила спомените на Питър Хобсън, Сандра Файлоу го разбираше, разбираше събитията, вследствие на които беше попаднала в интензивното отделение. Умираше, беше почти неспособна да се движи и да приказва. Сега познаваше Питър по-добре, отколкото родителите си, отколкото бившия си съпруг или дъщеря си. И като го познаваше толкова добре, като разбиваше така дълбоко мотивите на постъпките му, тя разбра, че не може да го мрази…

Питър беше влязъл в болничната й стая. Сега тя виждаше себе си, както я беше видял Питър — отпусната в болничното легло, кожата й — болезнено жълта, косата й — увиснала на сплъстени кичури.

„Опитахме се да ги спрем — беше казал той. — Ала не успяхме с никакви средства. Но поне сега зная кое от копията е виновно. — Беше замълчал. — Ще ти дам всичко, от което се нуждаеш, Сандра, включително и пълен достъп в режим «Въпрос — Отговор», с който проучвам мозъкът ми. Ще ме опознаеш в най-големи подробности… и това ще ти даде необходимите познания как да унищожиш копието-убиец.“

Тя се видя през неговите очи — свивайки рамене, доколкото позволяваше съсипаното й тяло.

— Не мога да го направя — беше му отговорила. — Умирам.

Питър беше затворил очи. Сандра бе почувствала агонията му, вината, бе изпитала всички чувства, които го разкъсваха.

— Зная — бе изрекъл той с треперещ глас. — Ужасно, ужасно съжалявам. Но има начин, Сандра. И ти можеш да сложиш край на всичко това.

— Идвам! — каза Саркар. Блъскаше пред себе си натоварена с апарати количка по коридора на четвъртия етаж. Групата медицински сестри, застанали по средата, се разпръсна. Саркар намери стая №412 на интензивното отделение, отвори вратата и вкара количката вътре.

Детектив инспектор Сандра Файлоу лежеше в леглото. Беше очевидно, че й остава малко време да живее. Виждаха се парчета кожа, където червената коса беше окапала. Бузите й бяха хлътнали.

Питър Хобсън беше в стаята. Стоеше до прозореца и разговаряше с белокоса лекарка, облечена в зелена престилка. И двамата впериха погледи в Саркар.

— Хана Келси — представи я Питър. — Това е Саркар Мухамед. Саркар, Хана е лекуващ лекар на Сандра. Оказа се, че преди години и двамата сме работили в обединената болница „Ист Йорк“.

Саркар кимна учтиво.

— Как е госпожа Файлоу?

— Състоянието й е временно стабилизирано — отговори Хана. — Поне за няколко часа няма да усеща болка. — Тя се обърна към Питър. — Ала честно казано, Питър, ще ми се да зная какви записи ще правите.