Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 162

— Но сега знаем, че възгледите на Декарт са били правилни — каза Питър. — Видяхме как душата напуска тялото.

— Не съвсем. Знаем, че възгледите на Декарт са правилни що се отнася до вас. Правилни са за човешките същества. Но аз не съм истинско човешко същество. Аз съм електронно копие, съществуващо в компютъра. Това е всичко, което представлявам. Ако твоят вирус ме изтрие, ще престана да съществувам — напълно, изцяло. За мен, когото ти нарече копието, служещо за контрол на експеримента, дуалистичната философия е напълно погрешна. Аз нямам душа.

— И това те прави толкова различен от мен, съществуващият в действителност човек?

— Да, цялата разлика се състои в това. Ти трябва да се тревожиш за последствията от постъпките си. Не просто заради изискванията на закона, но и от морална гледна точка. Възпитан си в свят, където казват, че съществува висш съдник на морала и ти ще бъдеш подложен на съд.

— Не вярвам в това. Наистина не вярвам.

— „Наистина не вярвам“. С това искаш да кажеш, че не приемаш подобна интелектуална позиция. Не и когато помислиш за това. Не и на повърхността. Дълбоко в себе си оценяваш своите постъпки с оглед на възможността, макар че тя е смътна и далечна, — че някога ще те държат отговорен за тях. Ти доказа съществуването на някакъв живот след смъртта. Това дава нова сила на въпроса за Страшния съд, въпрос, на който не можеш да отговориш, като просто използваш компютърни копия. И възможността, че може да бъдеш изправен пред съд за своите постъпки, ръководи нравствеността ти. Независимо от това колко си мразил Ханс — нека бъдем честни — и аз, и ти го мразехме с такава ярост, че дори бяхме изненадани от това — та независимо от това колко го мразеше, ти нямаше да го убиеш. Потенциалната цена е прекалено висока; ти имаш безсмъртна душа и поне това предполага тежко наказание или как се наричаше… проклятие. Но аз нямам душа. Аз няма да се изправям пред никакъв съд, защото нито сега, нито някога съм бил наистина жив. Аз мога да правя точно онова, което ти искаш да правиш. В материалистичния светоглед на моето съществуване няма по-висш съдник от самия мен. Ханс беше зъл и светът е по-добро място за живеене без него. Не изпитвам никакви угризения за онова, което направих, само съжалявам, че не съществуваше начин да видя в действителност смъртта му. Ако трябва да извърша още веднъж същото нещо — ще го сторя за една наносекунда.

— Но и другите двойници не са били отговорни за постъпките си пред някого — изтъкна Питър. — Защо някой от тях не е организирал убийствата?

— Би трябвало да попиташ самите тях за това.

Питър се намръщи.

— Амбротос, чуваш ли ме?

— Да.

— Ти не уби Ханс. Но сигурно осъзнаваш в същата степен както Контрол, че си компютърно копие. И ти ли искаше да го убиеш?

Пауза преди да прозвучи отговорът. Лениво събиране на мислите.

— Не. Аз разглеждам нещата в перспектива. Ще преодолеем интимната връзка на Кейти. Може би не след година или десет години. Може би дори не и след цял век. Но в края на краищата ще успеем. Този инцидент беше просто миниатюрна част от огромна връзка, огромен живот.