Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 129

— Да, мисля, че четох.

— Жертвата е един от колегите на Кейти.

— Разбрах.

— И… — започна Питър и спря.

— Да?

„Той е най-добрият ти приятел — помисли Питър. — Най-добрият.“ Почувства леко гадене. Вечерите, когато седяха един срещу друг в ресторанта… как да му го каже по телефона?

— Кейти е имала интимна връзка с него.

Саркар бе смаян.

— Наистина ли?

Питър си наложи да изрече единствената дума:

— Да.

— О! — възкликна Саркар.

— Също така знаеш, че бащата на Кейти умря наскоро.

— Разбира се. Това ме покруси.

— Не съм сигурен, че мога да кажа същите думи — отвърна Питър, спирайки за кратко пред един червен светофар.

— Какво искаш да кажеш?

— От полицията предполагат, че смъртта му е настъпила в резултат на убийство.

— Убийство ли!

— Да. И колегата на Кейти, и баща й са убити.

— О, Аллах!

— Аз не съм ги убил — каза Питър.

— Разбира се, че не си.

— Но исках да умрат. И…

— Заподозрян ли си в извършването на убийствата?

— Предполагам, че да.

— Но не си ги извършил, нали?

— Не. Не поне във варианта, където представлявам човек от плът и кръв.

— Във варианта… о, Аллах!

— Точно така.

— Ще се видим в „Огледален образ“ — каза Саркар и затвори.

Питър зави по следващата пряка.

Питър живееше по-близо до сградата на компанията „Огледален образ“ от Саркар. Освен това бе тръгнал по-рано, така че му се наложи да чака Саркар цели тридесет минути на паркинга, където имаше една-единствена друга кола.

Тойотата на Саркар спря до мерцедеса на Питър. Питър чакаше, слязъл от колата.

— Кленовите листа победиха — обяви Саркар. — Чух го по радиото, докато идвах насам.

Неуместна информация. Саркар търсеше някаква стабилност в хаоса… Питър само кимна.

— Значи мислиш… мислиш, че един от двойниците… — Саркар се боеше да изрече гласно мисълта си.

Питър пак кимна.

— Може би. — Тръгнаха към стъкления вход на сградата, където се намираха кабинетите на „Огледален образ“. Саркар притисна палеца си върху правоъгълника на апаратурата „ФАЙЛ“, която разчиташе пръстовите отпечатъци. — Има неоспоримо доказателство, че медицинският картон на тъста ми е бил проучен. За целта е използвана сметка, принадлежаща на човек, когото познавах в университета.

— О! — Вървяха по дълъг коридор. — И все пак извършителят би имал нужда от парола и разни други средства, за да преодолее защитата на системата.

— В университета в Торонто име на сметката се дава по следния начин: добавят инициала от малкото име към фамилията. А що се отнася до паролата — тази практика се възприема още от първия ден, когато установят, че не присъстваш на упражнения: паролата е фамилията на студента, като буквите се написват в обратен ред. Винаги ти казват да я промениш, но мнозина не го правят. Ако някой от моите двойници е търсил начин да проникне в медицинската база данни, вероятно е опитвал с произволно взети имена на студенти по медицина, които аз съм познавал навремето. После е проверил дали все още използват старата парола и име на сметката.

Стигнаха пред компютърната лаборатория. Саркар докосна с палец правоъгълника на апаратурата „ФАЙЛ“. Заключващите механизми са размърдаха и тежката врата шумно се плъзна встрани.