Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 131

— Парола?

— Парола: Мугато.

— Неправилна парола.

— Парола: Сайбок.

— Неправилна парола.

— По дяволите! — Питър погледна Саркар. — Това са единствените две пароли, които използвам.

— Двойниците няма да ни позволят да ги изтрием — изсумтя Саркар.

— Можем ли да изключим цялата компютърна система?

Саркар кимна и заговори пред микрофона:

— Прекрати действието на системата изцяло.

— Понастоящем системата действува. Потвърждавате ли зададената команда?

— Да. Прекрати действието на системата изцяло.

— Парола?

— Парола: Абу…

Край микрофона примигна червена лампа. Саркар отново удари с длан по масата.

— Изключили са опцията компютърът да реагира на команди, зададени в говорен режим.

— Божичко! — измърмори Питър.

— Но това е глупаво — възкликна Саркар. — Все още можем да изключим електрозахранването. — Той протегна ръка към телефона и набра трицифров номер.

— Сектор „Поддръжка“ — отговори женски глас от другата страна на линията.

— Ало — каза Саркар. — Зная, че е късно. Обажда се доктор Мухамед. Тук имаме… малък проблем. Необходимо е да изключите електрозахранването на всички компютри в моята компания.

— Да го прекъснем ли, господине?

— Да, разбрали сте ме правилно.

— Добре — отговори жената. — Това ще отнеме няколко минути. Ала знаете, че секторът за обработка на данни работи в режим НЗМ — тоест: непрекъснато захранване с мощност. Известно време захранването ще продължи посредством батерии.

— Колко време?

— При положение че са включени всички агрегати — само шест или седем минути — това е достатъчно: уредите ще издържат краткотрайна липса на захранване.

— Можете ли да изключите НЗМ?

— Разбира се, ако желаете. Но изключването на НЗМ е физически акт — трябва да извадим щепсела от контакта. Не мога да го направя, защото в момента съм единственият дежурен в сектора. Мога ли да възложа на някого да изпълни тази задача утре?

— Случаят е спешен — заяви Саркар. — Не можете ли да дойдете? С мен има още един човек, ако онова, от което имате нужда, е просто определен брой хора.

— Добре. Искате ли да спра електричеството в цялата сграда, преди да пристигна?

— Не. Ще го направим, когато прекратим НЗМ на компютрите. — Той покри с ръка слушалката и каза на Питър:

— Това означава, че всичко ще престане да функционира в един и същ миг. Така двойниците няма да получат никакво предупреждение.

Питър кимна.

— Както желаете, господине — обади се жената. — Ще пристигна след няколко минути.

Саркар остави телефонната слушалка.

— Какво ще правиш, като изключим електрозахранването? — попита Питър.

Саркар вече беше седнал на пода и се опитваше да снеме модула със захранващите кабели, разположен под масата, на която стоеше компютърът.

— Ще извадя оптичните агрегати, записващи данни върху магнитната лента, и ще ги свържа към тестовия стенд. Бих могъл да извличам информация от тях постепенно — малко по малко, ако е нужно. Ще използвам лазер „Нортън“, така че…

Телефонът иззвъня.

— Може ли да отговориш? — каза Саркар — бореше се с някаква гайка.