Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 127

„Това беше най хубавото време и най-лошото време, век на мъдрост и глупост, епоха на вяра и неверие, сезонът на Светлината и Мрака, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието — пред нас се разкриваше всичко и нищо, всички се бяхме запътили към Рая, ала същевременно този път водеше и към селенията на ада.“

Питър се усмихна: ето изречение, достойно за двойника Дух. Вероятно фактът, че на писателя му се плаща на дума, можеше да се сравнява с това да си мъртъв: и в двата случая дадена мисъл можеше да бъде разтягана до безконечност.

Усети, че Кейти е оставила електронното устройство и се взира в него, и я погледна въпросително.

— Онази детективка, Файлоу, отново дойде да ме разпитва в службата — каза Кейти и отметна черната си коса зад ушите.

Питър затвори книгата.

— Няма ли да те оставят на мира!

Кейти кимна.

— И аз искам същото… Не бих могла да кажа, че е досадна. Но смята, че има връзка между смъртта на татко и убийството на Ханс.

Питър удивено поклати глава.

— Смъртта на баща ти се дължи на аневризъм или на нещо от този род.

— И аз си мислех така. Но детектив Файлоу казва, че може би е убит преднамерено. Лекувал се е с антидепресивен медикамент, наречен фенелзин и…

— Род? Да се лекува с атнидепресанти?

Кейти кимна.

— Аз също бях изненадана. Детектив Файлоу казва, че е консумирал някаква храна, каквато не бива. Поради това кръвното му налягане се е увеличило неимоверно много.

— Това сигурно е нещастен случай — отбеляза Питър. — Може би не е обърнал внимание или просто е разбрал погрешно съветите на лекаря.

— Татко беше изключително педантичен човек, знаеш това. Детектив Файлоу смята, че някой е фалшифицирал поръчката му.

Питър не можеше да повярва.

— Наистина ли?

— Тя казва така. — Секундна пауза. — Спомняш ли си Жан-Луи Десал?

— Удара ли?

— Какъв удар?

— Такъв беше прякорът му в университета. На челото му изпъкваха две вени, когато приказваше. Винаги мислехме, че ще получи мозъчен удар. — Питър погледна през прозореца на всекидневната. — Десал Удара. Господи, не съм се сещал за него от години. Какво ли е станало с него?

— Очевидно е лекар. Вероятно е използвана неговата сметка, за да бъде получен достъп до медицинския картон на татко.

— Та какво би могъл да има Удара срещу баща ти? Искам да кажа, по дяволите, та те дори не са се познавали.

— Детектив Файлоу смята, че някой друг е използвал сметката на Десал.

— Разбирам.

— И — продължи Кейти, — детективката знае за мен и Ханс.