Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 126

Кейти шумно пое дъх.

— Да, по неорганична химия. Не разбирам абсолютно нещо от лекарства. — Тя разпери ръце. — Всичко, което казахте, ми изглежда твърде пресилено, детектив Файлоу. Най-опасният враг, който имаше баща ми, беше треньорът по футбол от прогимназията в Нютаунбрук.

— Как се казва?

— Шегувам се, детектив Файлоу! Не познавам човек, който би желал да убие баща ми.

Сандра впери поглед в далечината.

— Може би имате право. Понякога работата причинява професионални деформации. Боя се, че всички сме склонни да се увличаме по най-различни конспиративни теории. Простете ми… и моля, позволете ми още един път да изряза съболезнованията си по повод смъртта на баща ви. Наистина зная какво преживявате.

Очите на Кейти блестяха от гняв.

— Само още няколко въпроса и да се надяваме, че няма да е необходимо да ви безпокоя повече. — Сандра погледна дисплея на преносимия си миниатюрен компютър. — Името Десал говори ли ви нещо? Жан-Луи Десал?

Кейти не отговори.

— Той е следвал в Торонто по същото време, както и вие.

— Това беше много отдавна.

— Вярно. Нека поставя въпроса си по-директно: когато разговарях с Жан-Луи Десал, той си припомни вашето име. Не Катерин Хобсън, а Катерин Чърчил. Освен това си спомни и за вашия съпруг: Питър Хобсън.

— Да, сетих се кой е — каза предпазливо Кейти.

— Виждали ли сте Жан-Луи Десал след завършване на университета?

— За Бога, не. Нямам представа какво е станало с него.

Сандра кимна.

— Благодаря ви, госпожо Хобсън. Много ви благодаря. Това-е всичко засега.

— Почакайте — каза Кейти. — Защо ме попитахте за Жан-Луи?

Сандра затвори капака на компютъра си и я погледна.

— Той е лекарят, чиято сметка в МЕДБАЗА е била използвана за получаване на достъп до системата.

ГЛАВА 36

Дух, двойникът на безсмъртната душа на Питър Хобсън, продължаваше да наблюдава еволюцията на изкуствения живот, създаден от Саркар. Процесът го очароваше.

Не беше просто игра.

Беше живот.

Но на бедния Саркар толкова му липсваше въображение. Програмите му бяха банални. Някои просто произвеждаха клетъчни автомати, други създаваха форми, които напомняха насекоми. О, сините рибки бяха впечатляващи, ала въобще не бяха така сложни като истинските риби; при това рибите не бяха господстващата форма на живот на земята от повече от триста милиона години.

Дух искаше да постигне повече. Много повече. В края на краищата сега той можеше да се справи със ситуации много по-сложни от онези, които бяха по силите на Саркар, пък и разполагаше с всичкото време на вселената.

Но преди да започне, той дълго мисли — обмисляше точно какво иска да постигне.

И след като определи критериите си за подбор, се зае да създаде онова, което желаеше.

Питър беше решил да се откаже от романите за Спенсър поне временно. До известна степен се срамуваше от факта, че Контрол, неговият двойник, чете Томас Пинчън. Огледа лавиците във всекидневната и намери „Приказка за двата града“ — книга, която баща му беше подарил като тийнейджър. Все не му бе оставало време да я прочете, но за негово изумление това беше единственото класическо произведение, което успя да открие в къщата: отдавна бяха отминали дните, когато четеше Марлоу и Шекспир, Декарт и Спиноза. Разбира се, можеше да извика всяко заглавие, което пожелаеше, от електронната мрежа — една от хубавите черти на класическите творби бе, че те бяха обществено достояние. Но напоследък прекарваше прекалено много време в тесен контакт със съвременните технологии. Щеше му се да почете истинска стара, оръфана книга. Кейти седеше на дивана, хванала в ръце електронно устройство за четене. Питър седна до нея, отвори коравата подвързия на книгата и започна да чете: