Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 9

— Спускай се, Слатс. Да приключваме.

Шофьорът слезе още по-надолу, после каза уплашено:

— Дотук стига, сержанте. Видях вече как тая твар се изправя на задни крака.

— Добре, добре! — съгласи се Мендоса, отвори вратата и избута навън въжената стълба, която използуваха при спасителни операции. — Можеш ли да се спуснеш по стълбата, синко?

— Разбира се.

С помощта на Мендоса момчето се провря през вратата и се улови здраво за стълбата. Предпазливо се спусна надолу и стигна до края й. Висеше шест стъпки над главата на Глупи. Погледна надолу.

— Давай, дребосък. Смъкни ме!

Глупи вдигна още два крака от земята и внимателно подложи широкото си чело под Джон Томас, който стъпи на него, леко се олюля, но се опря на ръце и Глупи плавно го спусна надолу.

Момчето скочи и се обърна с лице към Глупи. Успокои се — явно Глупи никак не беше пострадал от падането. Преди всичко трябва да го отведе у дома, а там щеше да го огледа най-подробно.

Междувременно Глупи тикаше нос в краката му и издаваше звук, много наподобяващ мъркане. Джон си придаде сурово изражение.

— Лош Глупи, лош Глупи… Я се виж на какво приличаш!

Глупи се засрами. Сведе глава към земята, погледна към приятеля си, широко отвори уста и се чу гласецът му, също като че говореше някое момиченце.

— Без да искам! — взе да се оправдава той.

— Без да искаш ли? Без да искаш, а?! Ами да, винаги така се измъкваш. Ще ти отрежа двата предни крака и ще ти ги натикам в гърлото! Разбираш, че не се шегувам, нали? Ще те направя на пестил, а после ще просна кожата ти вместо килим. Няма да получиш нищо за вечеря! Без да искаш, как не!

Яркочервената кола се приближи и увисна ниско над главите им.

— Всичко ли е наред? — осведоми се главният полицай.

— Разбира се.

— Добре тогава. Чуй какъв е планът: ще вдигна кордона отпред. Ти ще върнеш звяра по „Хилкрест“, докато стигнете до горния край на моста. Там ще ви чака ескорт, ще тръгнете подире му и няма да се отделяте, докато не си стигнете у дома. Разбра ли?

— Разбрах.

Джон Томас забеляза, че пътят по течението на потока е препречен и в двата края със защитни прегради и с влекачи, чиито предници бяха от дебела броня, така че можеха да послужат като временна бариера пред някоя улица или площад. Такива съоръжения бяха нещо обичайно, гарантиращо сигурността на градовете след Бунтовете през ’91 година, но Джон не си спомняше да ги бяха използували в Уествил. Стана му ясно, че денят, когато Глупи посети града, няма да бъде забравен скоро.

Беше щастлив обаче, че Глупи бе проявил плахост и не бе сдъвкал тези стоманени щитове. Започна да се надява, че целия следобед любимецът му е бил прекалено зает и не е хапнал никакъв метал. Обърна се към него:

— Е, хайде! Измъквай грозното си туловище от тая дупка. Отиваме си у дома. — Глупи с готовност се съгласи. Виадуктът отново потрепери, когато звярът, минавайки край него, леко го докосна. — Направи ми седло.

Глупи дълбоко се замисли и тялото му се смъкна с няколко стъпки надолу в средната част. Очертанията на гърба му се промениха и заеха формата на някакво подобие на стол.