Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 11

— Мислиш се за много умна.

— Не си губи времето да ме ласкаеш. Вероятно това ще е единствената ни възможност да поговорим насаме, преди да те притиснат натясно. По-добре побързай!

— Хм! За какво се мислиш, за адвокат ли?

— Повече ме бива от адвокат, мозъкът ми не е задръстен с разни мухлясали прецеденти. Мога да изявя въображението си.

— Ами…

Всъщност Джон Томас се почувствува по-добре, откакто дойде Бети. Вече не беше изправен сам с Глупи срещу един враждебно настроен свят. Разказа й цялата история, а тя го слушаше със сериозно изражение.

— Има ли пострадали? — попита накрая Бети.

— Мисля, че няма. Поне никой не спомена такова нещо.

— Значи няма, иначе щеше да знаеш — каза Бети и се надигна. — Тогава не виждам защо се притесняваме.

— Какво? При щети за стотици или дори хиляди долари? Любопитно ми е да знам кога според тебе може да се безпокои човек!

— Само когато има пострадали хора — отвърна му тя. — С всичко друго можеш да се оправиш. Може би ще трябва да обявим, че Глупи е изпаднал в депресия?

— Нима? Ама че измишльотина!

— Щом смяташ, че това е измишльотина, значи никога не си присъствувал на съдебно заседание.

— А ти?

— Не се отклонявай от въпроса. В крайна сметка Глупи е бил нападнат със смъртоносно оръжие.

— Но не е пострадал, само леко са го опърлили.

— Няма значение. Несъмнено това го е уплашило и затормозило. Не съм убедена, че може да му се търси отговорност за случилото се впоследствие. Чакай, остави ме да помисля!

— Имаш ли нещо против, ако и аз помисля?

— Не, стига да не чувам как пращи мозъкът ти. Прави го тихичко.

Шествието мълчаливо стигна до къщата на Стюартови. Когато спряха, Бети даде на момчето само един съвет: „Не признавай нищо! И не подписвай нищо. Викай, ако имаш нужда от мене.“

Госпожа Стюарт не излезе да ги посрещне. Полицейският началник Драйзър огледа заедно с Джон Томас дупката в оградата, докато Глупи заничаше над главите им. Драйзър безмълвно наблюдаваше Джон Томас, който взе въже и го върза да препречи отвора.

— Готово! Повече няма да излезе!

Полицаят се намуси.

— Синко, ти да не си луд?

— Вие не разбирате, сър. Ако му хрумне да излиза, оградата няма да го спре, дори ако я поправим. Според мене изобщо няма нещо, което да го спре. Но въжето ще свърши работа. Глупи!

— Кажи, Джони.

— Виждаш ли това въже?

— Да, Джони.

— Ако скъсаш въжето, ще те съдера от бой. Ясно ли ти е?

— Да, Джони.

— Няма да излизаш повече от тоя двор, освен ако аз не те изведа.

— Добре, Джони.

— Ще се закълнеш ли? Кажи: „Да ми се пръсне сърцето!“

— Да ми се пръсне сърцето!

— Всъщност той няма сърце — каза Джони на полицая. — Циркулацията му не се ръководи от едно място, прилича на…

— Не ме е грижа, дори ако има ротационни помпи, стига да си седи у дома.

— Ще си седи. Никога досега не е изричал тази клетва, без да спази после обещанието си. Макар че няма сърце.

Драйзър смучеще палеца си.