Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 10

— Не мърдай! — нареди му Джон Томас. — Не искам да ми премажеш пръстите!

Глупи го послуша, само леко се въртеше от нетърпение. Младият човек се покатери, като се улавяше за гънките в дебелата кожа. Разположи се горе като махараджа, готов да потегли на лов за тигри.

— Готово. Тръгвай бавно по шосето. Не, не! В обратна посока, тъпако. Нагоре по склона, не надолу.

Глупи послушно зави и кротко потегли нататък.

Предвождаха ги две наземни полицейски коли, а други две ги следваха. Доматеночервената машина на главния полицай висеше на безопасно разстояние над главите им. Джон Томас се облегна назад и употреби времето за размишления — първо, какво да каже на Глупи, и второ, какво да каже на майка си. Първата реч беше много по-лесна — той непрекъснато си я преповтаряше и я украсяваше с нови прилагателни, когато запънеше за нещо при втората.

Бяха изминали половината път до дома, когато се появи самотно летящ човек, понесъл се на воля с хеликоптерния си апарат. Човекът се насочи към малкото шествие, без да обръща внимание на червената предупредителна светлина, струяща от колата на полицейския началник, и се спусна право към огромния звезден звяр. Още преди да види добре, Джон Томас си помисли, че това му прилича на безцеремонния стил на Бети, и не грешеше. Позна я тъкмо когато изключваше мотора.

Главният полицай смъкна с трясък прозореца на колата си и подаде глава навън. Изригна поток от ругатни, но Бети го прекъсна:

— О, господин полицай! Нима ви подхожда да говорите такива ужасни неща?

Главният полицай се сепна и се вгледа в нея.

— Самата Бети Сорънсън?

— Разбира се. Трябва да ви кажа, шефе, че след като толкова години сте преподавали в Неделното училище, и през ум не ми е минавало, че ще доживея да чуя такъв език от вас. Давате ми добър пример. Смятам, че и аз бих…

— Млада госпожице, внимавай какво говориш.

— Аз ли да внимавам? Та вие сте този, който…

— Стига! Достатъчно ми се струпа днес. Хайде, да чуя, че моторът бръмчи и да те няма тук! Имаме важна работа. Махай се!

Бети хвърли поглед на Джон Томас и му смигна, после придаде на лицето си израз на ангелска невинност.

— Но това не ми е възможно, шефе!

— Така ли? Защо?

— Горивото свърши. Бях принудена да се приземя.

— Бети, престани да ме разиграваш!

— Аз да ви разигравам?! Какво говорите, дякон Драйзър?

— Ще ти кажа аз кой е дякон! Щом резервоарът ти е празен, слизай от тоя звяр и си отивай пеша. Иначе те заплашва опасност.

— Глупи да е опасен?! Глупи и на мравката път прави. Пък и наистина ли настоявате да си отида в къщи сама? По пътя извън града? Когато е почти тъмно? Учудвате ме!

Драйзър изломоти нещо и затвори прозореца. Бети се измъкна от коланите и се настани на широкото място за сядане, което Глупи й беше приготвил, без да му е казвала. Джон Томас я погледна.

— Здрасти, Шампионке!

— Здрасти, Смотаняко!

— Не знаех, че познаваш главния полицай.

— Кого ли не познавам? Но стига приказки. Тръгнах насам с възможно най-голямата бързина и с какви ли не усложнения още щом чух но новините за станалото. Вие с Глупи не сте способни да измислите начин, по който да се измъкнете, дори ако Глупи се заеме с тая работа, така че реших да се появя. Хайде, разказвай подробно за цялата гадост. „Не крий нищо от мама!“