Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 145

Бети поклати глава.

— Джони няма амбиции. Амициозната съм аз.

— И какво?

— Джони ще бъде изпратен като посланик на Хрошиджъд.

Господин Кайку изпита голямо затруднение, докато си възвърне дар словото. Накрая успя да каже:

— Мила госпожице! Това изобщо не е възможно!

— Така си мислите. Вижте какво, господин Макклур си е глътнал езика и ви е изиграл, нали? Не увъртайте, вече си имам канали за сведения и в Департамента. Така е станало. Следователно постът е свободен. И ще го предадете на Джони.

— Но, скъпа госпожице… Колкото и високо мнение да имам за господин Стюарт, това не е работа за момче, и то без специална подготовка…

— Макклур щеше да бъде само излишен баласт, нали? А всеки знае, че с Джони не е така. Кой е най-наясно за хрошиите? Джони.

— Скъпа, признавам специалните му знания. Вярвам, че ще ги използуваме. Но да стане посланик? Не.

— Да.

— Какво ще кажете за шарже д’афер? Този пост е невероятно висок, но аз съм готов да му дам аванси. А посланик ще бъде господин Гринбърг. Имаме нужда от дипломат.

— Толкова ли е трудно човек да бъде дипломат? Или, казано иначе, какво толкова може да прави господин Макклур, което моят Джони не може да свърши по-добре?

Кайку дълбоко въздъхна.

— Тук ме хванахте натясно. Мога да кажа само, че има положения, които ми се налага да приемам, дори когато знам, че това е погрешно, но има и други, които не се налага да приемам. Ако бяхте моя дъщеря, щях да ви напляскам. Не съм съгласен с вас.

Бети се засмя.

— Ловя се на бас, че ще ви надвия. Но не е там работата. Мисля, че не разбирате обстановката.

— Така ли?

— Така. Джони и аз сме ви крайно необходими в сделката, нали? Особено Джони.

— Да. Особено Джони. Вие не сте от съществено значение дори за… хм… отглеждането на Джон Томас Стюартовци.

— Искате ли да направим един опит? Да не смятате, че ще накарате Джон Томас да мръдне и на инч от повърхността на планетата, ако аз не реша да се съглася?

— Не смятам. Но куражът ми стига, за да поставя това на изпитание. И ако спечеля, къде ще се окажете вие? Без покрив, насред брулено от вятъра поле и отново ще се опитвате да оправите с приказки кашата, която сте забъркали. А и Джони няма да го има, за да ви помага…

Господин Кайку отиде до прозореца и погледна навън. След малко се обърна.

— Искате ли още чай? — попита го любезно Бети.

— Благодаря, не искам. Госпожице, имате ли някаква представа какво значи извънреден и пълномощен посланик?

— Чувала съм израза.

— Човек с ранга на посланик и със същата заплата, само че за специални случаи. Нашият случай е специален. Господин Гринбърг ще бъде посланикът и ще упражнява властта, а специалният и чисто формален пост ще се създаде нарочно за Джон Томас.

— И постът, и съответната заплата — каза Бети. — Пазаруването започна да ми харесва.

— И заплатата — съгласи се Кайку. — Млада госпожице, моралът ви е като на пирания, а мекотата ви колкото на машинно изпечен хляб. Както и да е, готов съм да скючим сделката, ако успеете да убедите младия си приятел да се съгласи.