Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 146

Бети игриво се разсмя.

— Няма да се появят усложнения.

— Не това имах предвид. Залагам на верния му нюх и на вродената скромност, противопоставени на вашата алчност. Мисля, че Джон Томас ще се задоволи и с поста на помощник-секретар. Ще видим.

— О, да, ще видим. Между другото, къде е Джони?

— Моля?

— Няма го в хотела. Тук при вас е, нали?

— Всъщност наистина е тук.

— Чудесно. — Бети стана, отиде до Кайку и го потупа по бузата. — Харесвате ми, господин заместник-секретар. А сега докарайте Джони тук и ни оставете сами. Необходими се ми около двайсет минути. Няма за какво да се безпокоите.

— Госпожице Сорънсън — каза с почуда в гласа господин Кайку, — по какви причини не поставихте въпроса да изпратим за посланик вас?

Глупи беше единственият извънземен, който присъствува на сватбата. Господин Кайку участвува от страна на невестата. Той забеляза, че Бети е без грим, което го накара с учудване да си зададе въпроса дали е възможно младшият секретар на посолството все пак да командува в собствения си дом.

Младоженците получиха обичайните купища сервизи, а също и какви ли не още скъпи и ненужни вещи, които нямаше как да вземат със себе си, включително и билети за пътуване до Хавайските острови, но без възможността да ги използуват. Госпожа Стюарт плака, правиха й снимки за разни вестници и изобщо тя се забавлява великолепно. Като цяло сватбата мина направо чудесно. Когато Бети и Джони даваха съгласието си, господин Кайку пророни няколко сълзи, защото беше много сантиментален.

На другата сутрин, без да обръща внимание на лампичките, заместник-секретарят вече седеше на бюрото си, по което имаше пръснати брошури за ферми в Кения, но господин Кайку не ги поглеждаше. След като благополучно ожениха хлапетата, двамата с доктор Фтамъл излязоха и обикаляха по заведенията, затова сега Кайку се чувствуваше приятно отпуснат. Макар че главата му бучеше и той не координираше добре движенията си, стомахът не го безпокоеше. Заместник-секретарят определено се чувствуваше добре.

Изпаднал в нещо като унес, Кайку се опитваше да си направи заключения за цялата история. Такава бъркотия и толкова мъчения само защото преди повече от век, още преди изготвянето на задължителните правила, някакъв си космонавт проявил глупост и не съобразил, че не бива да се намесва в живота на туземците! О, народе мой, народе мой!

Като поразмисли обаче, Кайку реши, че не бива презрително да сочи с пръст — можеше да излезе, че стои пред огледало.

Какво, какво каза добрият стар Фтамъл снощи? Каза нещо, но какво? Нещо, което за момента убеди Кайку, че хрошиите изобщо не са разполагали с оръжия, способни да навредят на Земята. Естествено един рарджилианец никога не би излъгал, особено когато говори за работа… Но дали пък заинтересованият не би кръжал около истината, за да приключат успешно едни преговори, които са изглеждали пред провал?

Както и да е. Понеже въпросът се уреди по мирен начин, оставаше му само да се чуди. И добре, че беше така.

Но следващите диваци, които дойдеха, може би нямаше да блъфират, а това не беше добре.