Читать «Всичките призраци» онлайн - страница 8

— Вие! — викна той и се задъха.

— Аз. Сега знаете кой е той — а след като премислите, ще разберете и вие кой сте… ако се размислите повечко, ще разберете кое е бебето… и кой съм аз.

Той не отговори, беше много потресен. Ужасно е да ти докажат, че не можеш да устоиш да съблазниш сам себе си. Отведох го в сградата „Апекс“ и отново прескочихме във времето.

2300 — VII — 12 август 1985 г. — базата „Роки“.

Събудих дежурния сержант, показах му пропуска си, наредих му да го настани за спане, да му даде от хапчетата на щастието и на сутринта да го завербува. Сержантът не остана много доволен, но чинът си е чин, независимо от епохата. Изпълни нарежданията ми, като несъмнено си мислеше, че при следващата ни среща може той да е полковник, а аз — сержант. Което в нашия корпус е вероятно да се случи.

— Как се казва? — попита той.

Написах го. Той сбърчи вежди.

— Значи така, а? Хм…

— Свършете си работата, сержант. — Обърнах се към човека, когото бях довел. — Синко, неприятностите ви свършиха. Ще постъпите на най-добрата работа, която някой е измислял, и ще се справите добре. Зная го.

— Но…

— Никакво но. Поспете добре, после обмислете предложението. Ще ви хареса.

— В това съм уверен! — съгласи се сержантът. — Погледнете ме! Роден съм през 1917 година, а още съм жив, млад и се наслаждавам на живота.

Върнах се в стаята за преход във времето и нагласих всичко на нула.

2301 — V — 7 ноември 1970 г. — Ню Йорк — „Бара на татко“.

Излязох от склада, като носех бутилка „Драмбуи“, за да оправдая едноминутното си отсъствие. Помощникът ми спореше с клието, който беше пуснал „Аз съм собственият си прадядо“.

— Остави го — рекох аз. Бях много уморен.

Тежко е, но все някой трябва да го върши, напоследък много трудно се набират хора, особено след грешката през 19… Можете ли да се сетите за по-добър източник за набиране на агенти, отколкото да събирате хора, напълно оплескали се в собственото си общество, и да им предлагате добре платена, интересна (макар и понякога опасна) работа за справедлива кауза? Всеки знае защо войната през 19… не избухна. Защо не се взриви бомбата, предназначена за Ню Йорк, и защо стотици други неща не се развиха както бяха планирани. Всичко беше предотвратено от такива като мен.

Но не и грешката през 19… Вината не беше наша и нищо не можеше да се поправи. Нещо или е станало, или не е, и то вовеки веков. Но подобна грешка никога няма да се повтори. Нареждането от 1992 г. се е погрижило за това.

Приключих пет минути по-рано. В касата оставих писмо за дневния управител, в което го уведомявах, че приемам предложението му, затова да се види с адвоката ми, тъй като отивам на продължителна почивка. Бюрото може и да не използува парите, които ще плати, но винаги настоява всичко да е уредено докрай. Влязох в стаята зад склада и се върнах в 1993 г.

2200 — VII — 12 януари 1993 — Спомагателния щаб под Скалистите планини.

Обадих се на дежурния офицер и отидох в стаята си с намерението да спя цяла седмица. Бях взел бутилката, на която се бяхме обзаложили (нали я спечелих все пак) и пийнах малко, преди да съчиня доклада си. Вкусът на напитката беше отвратителен и се зачудих как съм могъл въобще да я пия. Но беше по-добра, отколкото нищо; не обичам да съм напълно трезвен, защото много се размислям. Но и не се напивам: на другите им се привиждат змии, а на мен — хора.