Читать «И си построи крива къща» онлайн - страница 7

— Проклети гангстери! — развика се Тийл. — Ограбили са ме!

И хукна.

Но положението си беше все същото. И отпред, и отзад нямаше разлика: останалите седем стаи бяха изчезнали, направо се бяха изпарили. Бейли настигна Тийл и го улови за ръката.

— Дължиш ми обяснение. Как така да си бил ограбен? Защо си построил такава сграда, нали се бяхме споразумели за друго?

— Но аз построих друго. Построих всичко точно както го бяхме намислили. Къща с осем стаи във формата на разгърнат тесеракт! Направили са ми мръсно, само това е станало! От завист! Другите архитекти в Лос Анжелос са се уплашили, че работата може да бъде доведена докрай, защото знаят, че в такъв случай с тях е свършено!

— Кога беше за последен път тук?

— Вчера следобед.

— И всичко беше наред?

— Да. Градинарите довършваха работата си. Бейли огледа докарания до съвършенство градински пейзаж.

— Не виждам как е възможно само за една нощ да се разглобят седем стаи и да бъдат отнесени, а градината да остане в безупречен вид.

Тийл също се огледа.

— Имаш право. Нищо не разбирам.

Госпожа Бейли се присъедини към тях.

— Е, какво става? Сама ли ще трябва да се забавлявам? Щом сме дошли дотук, може да погледнем и вътре. Само че те предупреждавам отсега, Хомър, няма да ми хареса!

Входното антре имаше чудесен вид. Плъзгащите се стени, които го отделяха от гаража, бяха дръпнати навътре, за да се добие представа за цялото помещение.

— Изглежда наред — подхвърли Бейли. — Хайде да се качим на покрива и да се помъчим да проумеем какво се е случило. Къде е стълбището? И него ли са откраднали?

— Не, не — взе да се оправдава Тийл. — Погледни…

И той натисна едно копче под ключа за осветлението. Една плоскост от тавана се отмести и лека изящна стълба безшумно се спусна надолу. Носещите й части бяха изработени от сребристобял дуралуминий, а механизмите за придвижване — от прозрачна пластмаса. Тийл се заля в смях като момче, което е успяло да направи фокус, а госпожа Бейли явно взе да омеква.

Стълбата беше красива.

— Много е шик — призна Бейли. — Обаче явно не води до никъде.

— А… — Тийл проследи погледа му. — Когато човек стигне до горния край, капакът автоматично се вдига. Стълбищните пространства вече са анахронизъм. Да се качваме.

В потвърждение на думите му, когато се изкатериха, капакът в края на стълбата се отмести от пътя им и така те се озоваха горе, но не както бяха очаквали — върху тавана на стаята. Озоваха се в средата на пет стаи — стаите, които съставляваха втория етаж според първоначалния проект.

За пръв път в живота си Тийл изгуби дар слово. Бейли бе сполетян от същото и само дъвчеше пурата си. Всичко пред тях беше в идеален ред. Пред тях през отворената врата и прозирната стена се виждаше кухнята, мечтата на всеки главен готвач, който иска да бъде в крак с последната дума на техниката. Блестяха медно-никелови плоскости, навсякъде имаше помощни плотове, скрити лампи, функционално разпределение. Вляво се намираше строгата по стил, но въпреки това изящна и уютна трапезария, готова да посреща гости, с мебелировка, подредена като за парад.