Читать «И си построи крива къща» онлайн - страница 5

— Чакай, чакай, не съм казал, че искам да ми построиш такава къща!

— Такава къща е тъкмо за тебе. За кого другиго? Жена ти нали иска нова къща? Ще я получи.

— Забравяш, че госпожа Бейли иска къща в стила на осемнайсети век.

— А, някаква приумица от нейна страна. Жените не знаят какво искат.

— Госпожа Бейли знае.

— Някой изкуфял архитект я е подлъгал. Колата, която кара жена ти, е произведена през 1941 година, нали? Дрехите й са последна мода. Защо тогава да живее в къща от осемнайсети век? Ще получи къща, която не е дори от 1941 година, а е от бъдещето. Целият град само за това ще говори.

— Ще трябва да го обсъдя с нея.

— Нищо подобно. Нека я изненадаме. Сипи си още ракия.

— Все едно, засега не можем да се занимаваме с тая работа. Утре двамата с госпожа Бейли пътуваме за Бейкърсфийлд. Компанията ще пусне една-две сонди.

— Глупости. Тъкмо от такава възможност имаме нужда. Когато се върнете, изненадата ще е готова. Само ми напиши сега един чек и нямай повече грижа.

— Не мога да го направя, без да се посъветвам с нея. Ще се разсърди.

— Ти ли си мъжът във вашето семейство, или не?

Преди да стигнат до половината на втората бутилка, чекът беше подписан.

* * *

Всичко се върши бързо в Южна Калифорния. Времето за построяване на обикновени къщи обикновено е месец. Под безпристрастния надзор на Тийл къщата тесеракт главозамайващо бързо се устреми към небето не за седмици, а за дни, и кръстовидният й втори етаж стърчеше в четирите посоки на света. В началото Тийл имаше известни затруднения с инспекторите заради четирите издадени навън стаи, но като използува здрави подпори и смаза с малко пари машината, Тийл успя да убеди инспекторите, че конструкцията ще бъде устойчива.

В деня, когато семейство Бейли се завърна, Тийл според предварителната уговорка спря колата си пред жилището им. Реши да натисне клаксона, който издаваше два тона. Бейли надзърна от входната врата.

— Защо не използува звънеца? — попита той.

— За да не губим време — весело отвърна Тийл. — Аз съм човек на действието. Готова ли е госпожа Бейли? А, ето я и нея! Добре дошли у дома, добре дошли! Влизайте в колата, очаква ви изненада.

— Нали познаваш Тийл, мила? — каза Бейли, почувствувал се малко неловко.

Госпожа Бейли навири нос.

— Познавам го. Ще отидем с нашата кола, Хомър!

— Разбира се, мила.

— Добра идея — съгласи се Тийл. — По-мощна е от моята, значи ще стигнем по-бързо. Аз ще карам, защото не знаете пътя.

И той взе ключовете от Бейли, седна в колата и запали мотора, преди госпожа Бейли да предприеме ново нападение.

— Не се притеснявайте как шофирам — взе той да успокоява госпожа Бейли, като се извърна назад, докато мощният автомобил профуча по авенюто и зави по булевард „Сънсет“. — Всичко е въпрос на сила и контрол, един динамичен процес, а в тия неща аз съм като риба във вода. Никога не съм правил сериозна катастрофа.