Читать «И си построи крива къща» онлайн - страница 9

Тийл отиде в средната стая, разположи се в мекото ниско кресло и кокалестите му колене щръкнаха. Погледът му се плъзна край тях и се спря върху Бейли, който седеше отсреща.

— Хомър — започна прочувствено Тийл, — знаеш ли какво е станало?

— Не, не зная. Но ако не го разбера скоро, обещавам ти да стане още нещо, и то доста неприятно!

— Хомър, моите теории се потвърдиха. Тази къща е истински тесеракт!

— За какво говори той, Хомър?

— Почакай, Матилда. Виж какво, Тийл, това минава всички граници. Измислил си някакъв номер, обаче аз няма да го търпя повече. Госпожа Бейли се изплаши до смърт, а и аз се изнервих. Единственото, което искам, е да изляза оттук, и то без всякакви фокуси и просташки шеги.

— Ти може и да си се изплашил, Хомър, но аз не се изплаших — обади се госпожа Бейли. — Просто изпитах за миг някакво странно усещане. Сърцето ми не е наред, всички в нашия род са крехки и извънредно чувствителни. Какъв е този тестарак, господин Тийл? Обяснете ми.

И той й разказа, доколкото успя (като се има предвид колко често го прекъсваше тя), каква е теорията за тази къща.

— А сега разбрах, госпожо Бейли — каза Тийл в заключение, — че къщата, която бе съвсем устойчива в триизмерното пространство, се е оказала неустойчива в четвъртото измерение. Построената къща беше с формата на разгънат тесеракт, но нещо й се е случило, някакво разместване или раздвижване е повлияло и тя се е върнала в обичайната си форма, сгънала се е…

Тийл изведнъж щракна с пръсти.

— Сетих се! Земетресението!

— Земетресението ли?

— Ами да, малкият трус, който се усети през нощта. От гледна точка на четвъртото измерение къщата приличаше на самолет, който се крепи на носа си. Едно малко побутване и фигурата се е развалила, преминала е към по-устойчив за четвъртото измерение вариант.

— Струва ми се, че ти се хвалеше колко устойчива била тази къща!

— Устойчива е, но при три измерения.

— Не бих нарекъл една къща устойчива, ако се срутва при първото леко поклащаме! — подхвърли заядливо Бейли.

— Поне се огледай, човече! — не искаше да се съгласи Тийл. — Нищо вътре не е мръднало, нито една чаша не се е счупила! Изместването в четвърто измерение може да повлияе на една триизмерна фигура толкова, колкото ти можеш да изтръскаш буквите от една отпечатана вече страница! Ако беше спал тук нощес, въобще нямаше да се събудиш!

— Тъкмо от това ме е страх. Между другото, дали нашият велик гений вече е измислил начин да се измъкнем от този дяволски капан?

— Моля? А, да. Бяхте си тръгнали с госпожа Бейли, а се озовахте обратно тук, нали? Сигурен съм, че всъщност няма никакъв проблем. Както влязохме, така и ще си излезем. Ей сега ще опитам.