Читать «И си построи крива къща» онлайн

Робърт Хайнлайн

И си построи крива къща

Навсякъде по света смятат американците за луди.

Обикновено отбягват да основат на нещо обвинението си и просто посочват Калифорния като огнище на тази зараза. Калифорнийците пък твърдо настояват, че лошото им име се дължи главно на поведението, с което са известни жителите на окръг Лос Анжелос. Притиснати натясно, анжелосци се съгласяват с това твърдение, но бързат да добавят: „Заради Холивуд е! Ние нямаме нищо общо, не сме искали Холивуд да е тук. Но Холивуд се разрасна от само себе си.“

За хората от Холивуд това е без значение — те са потопени в славата му. Ако проявявате интерес, ще ви откарат с колата си до „Лоръл Каниън“, където са най-тежките случаи. Жителите на „Лоръл Каниън“ — жени с помургавели крака и мъже, облечени с плувки — са непрекъснато заети: строят и преправят недовършените си идиотски къщи и се отнасят малко презрително към скучните, живеещи в апартаменти на ниското същества, защото дълбоко в сърцата си крият съкровеното чувство, че те и само те знаят как се живее.

Авеню „Планинска гледка“ представлява един по-малък каньон, който лъкатуши на север от „Лоръл Каниън“. Жителите на Боръл избягват да споменават това място — в крайна сметка все някъде трябва да се спре!

Далече нагоре по „Планинска гледка“, точно срещу Отшелника (известния отшелник на Холивуд) живееше Куинтъс Тийл, току-що дипломиран архитект.

В Южна Калифорния дори архитектурата е различна от другаде. Печените пилета се продават от постройка с формата на пиле, която се нарича „Пилето“. Фунийките със сладолед се появяват от гигантска гипсова сладоледена фуния, а неоновите надписи „Купа чили за вас“ светят от покривите на сгради, които без съмнение са купи за поднасяне на чили. Бензин, петрол и безплатни карти на пътищата се получават под крилата на тримоторни транспортни самолети, а в кабините им има приготвени стаи за почивка, където всеки час проверяват дали всичко е наред, за да се чувствувате удобно. Тези неща може да изненадат или да се видят забавни на туриста, но местното население, което се движи без шапки под знаменитото обедно калифорнийско слънце, ги приема като всекидневие.

Куинтъс Тийл смяташе архитектурните усилия на колегите си за несмели, тромави и плахи.

— Какво е според тебе една къща? — попита Тийл приятеля си Хомър Бейли.

— Ами… — предпазливо започна Бейли — в най-общ смисъл аз винаги съм смятал къщата за съоръжение, което пази от дъжд.

— Глупости! И ти си глупак като останалите.

— Не твърдя, че определението ми е изчерпателно…

— Изчерпателно ли? Та то дори няма правилна насока. От тази гледна точка можем да си клечим в пещери. Но ти нямаш вина — продължи Тийл великодушно. — Не стоиш по-долу от нищожествата, които се занимават с архитектура. Дори модерното направление стигна само дотам, че изостави школата на Сватбената торта за сметка на школата на Обслужващия пункт, изхвърли натруфените безвкусици и плесна отгоре хромирани плоскости, но в душите си сградите са консервативни и традиционни като провинциални съдилища. Нютра? Шиндлър? Какво могат да предложат тия вагабонти? Какво може да предложи Франк Лойд Райт за разлика от мене?