Читать «И си построи крива къща» онлайн - страница 4

— Продължавам да виждам само два куба, голям и малък. Останалите шест фигури сега ми приличат не на призми, а на пирамиди, но не и на кубове.

— Естествено, естествено, това е заради перспективата. Не можеш ли да го схванеш?

— Де да знам. Виж сега тази стая в средата… Отвсякъде я заобикалят тия истории. А ти май каза, че щяла да има прозорци на всички страни.

— Гледа на всички страни, а на тебе само ти се струва, че не е така. Това е голямото предимство на къщата тесеракт: всяка стая гледа на всички страни, макар че всяка стена е обща за две стаи, а осмата стая се свързва само с пода си. Това й е революционното на идеята.

— Меко казано. Ти си луд, Бъд. Такава къща не може да бъде построена. Вътрешната стая е от външната страна и си седи там.

Тийл погледна приятеля си, като едва сдържаше обзелото го раздразнение.

— Архитектурата не може да излезе от пелените си заради типове като тебе. Колко страни има един куб?

— Шест.

— Колко от тези страни се намират отвътре?

— Колко, колко… Николко. Всичките са отвън.

— Добре. Слушай тогава: тесерактът има осем страни, съставени от кубове, и те всички се намират отвън. Гледай ме сега. Ще разгъна този тесеракт, както се разгъва картонена кутия с формата на куб — докато стане плоска. Така вече ще можеш да видиш и осемте куба.

Тийл започна да работи много бързо и построи четири куба, като ги нареди един върху друг като някаква нестабилна кула. След това направи още четири куба към четирите външни стени на втория куб от купа. Кулата леко се клатеше, защото глинените топченца не държаха здраво, но не се разваляше: осем куба бяха закачени един за друг и образуваха обърнат кръст, двоен обърнат кръст, а четирите допълнителни куба стърчаха във всички посоки.

— Сега виждаш ли? — попита Тийл. — Основа му е помещението на приземния етаж, следващите шест куба са стаите, а тук, на върха, е кабинетът ти.

Бейли изгледа тази фигура с по-голямо одобрение, отколкото бе гледал останалите.

— Сега поне го виждам. Това също ли е тесеракт?

— Това е тесеракт, разгънат в триизмерно пространство. За да го събере човек отново, трябва да сложи най-горния куб върху най-долния, да сгъне страничните кубове, докато се приберат към горния куб, и готово. Това сгъване, разбира се, става вече в четвъртото измерение, без да се изкривяват кубовете или пък да влизат един в друг.

Бейли продължи да изучава клатушкащата се фигура.

— Я погледни тук! — каза накрая той. — А защо не се откажеш да вкарваш това нещо в четвъртото измерение, което без друго е невъзможно, и не построиш ей такава къща?

— Как така да е невъзможно? Това е проста математическа задача.

— Успокой се, синко. За математиката може и да е просто, но плановете ти за строеж никога няма ла бъдат одобрени. Няма четвърто измерение и толкова. Но една такава къща… Струва ми се, че би имала някои предимства.

Тийл се сепна и се вгледа в модела.

— Хм, може и да имаш някакво право. Ще се получат същият брой помещения при същата площ на основата. Точно така, а пък средният етаж, напречната част от кръста, ще гледа на североизток, югозапад и така нататък, при което всяка стая ще се огрява от слънцето от изгрев до залез. Централната ос ще бъде подходяща да се прокара отопление. Ще разположим трапезарията на североизток, а кухнята на югоизток, и във всяка стая ще има големи панорамни прозорци. Дадено, Хомър, ще я направя! Къде искаш да я построя?