Читать «Чудно хубаво е да се завърнеш у дома» онлайн - страница 9

Алън духна във въздуха.

— Налягането е същото като тук — петнадесет фунта.

Тя изглеждаше слисана. След малко каза:

— Така и предполагах, но ми беше малко трудно да си го представя. Мисля, че за мен би било ужасно да бъда запечатана в една пещера. Предполагам, че сте имали и аварии?

— Да се издържи налягане от петнадесет фунта не е беда. Инженерите работят при налягане хиляди фунта на квадратен инч. Във всеки случай Луна Сити, подобно на кораб, е разделен на отделения. Така е напълно безопасно. Холандците живеят зад диги. Надолу, по Мисисипи издигат насипи. Подземните влакове, океанските лайнери, самолетите — всички те са изкуствен начин на живот. Луна Сити изглежда странен само защото е много надалеч.

— Това ме плаши — дамата потрепера.

Един наперен дребен мъж си проби път напред.

— Мистър Макрей, да допуснем, че всичко това е полезно за науката, но защо парите на данъкоплатците да се прахосват за колония на Луната?

— Вие и сам можете да си отговорите — отвърна му бавно Алън.

— Тогава как вие оправдавате тези разходи? Кажете ми, господине.

— Не е необходимо да се оправдават, защото Лунната колония е възвърнала неколкократно разходите, направени за нея. Всички лунни корпорации са доходни предприятия: Минно дружество „Артемис“, Космически линии, Космическо снабдяване, Отдих и Развлечения, Електронни изследвания и Лунни биологични лаборатории. Да не споменавам всички поделения Ръдърфорд. Признавам, че Космическата изследователска програма завлече малко данъкоплатците, откакто влезе в съдружие с фондацията „Хариман“ и правителството…

— Значи по принцип признавате. Това е главното.

Ходилата наистина го боляха много.

— Какъв принцип? Историята показва, че научните изследвания винаги са се изплащали — възрази Алън и се обърна да си вземе още малко от гъшия пастет.

Някакъв мъж го докосна по рамото. Алън го позна, съученик от детството.

— Алън, старче, поздравявам те за начина, по който наруга стария Битъл. Той се нуждаеше от това. Мисля, че си пада малко радикал.

— Не трябваше да губя самообладание — усмихна се Алън.

— Много добре я свърши. Алън, имам намерение да разведа няколко клиенти от провинцията по някои интересни местенца утре вечер. Ела с нас.

— Много ти благодаря, но утре отиваме на село.

— О, ти не бива да пропускаш това парти. В края на краищата бил си погребан на Луната. След това убийствено еднообразие си длъжен да си доставиш някои развлечения.

Алън почувствува как страните му пламват.

— Още веднъж ти благодаря, но… виждал ли си някога залата с Изглед към Земята в хотел „Лунно небе“?

— Не, но съм планирал такова пътешествие, когато събера пари, естествено.

— Там има и нощен клуб за тебе. Виждал ли си някога танцьор да подскача на тридесет стъпки височина и след това, падайки надолу, да се премята бавно? Опитвал ли си някога лунен коктейл? Виждал ли си как работи фокусник при слаба гравитация?

Джоу улови погледа му от другия край на стаята.

— Е, извини ме, старче, жена ми ме вика — каза той и се обърна, като подхвърли през рамо: — Между другото „Лунно небе“ не само че не е второразреден вертеп, но се препоръчва и от асоциацията „Дънкън Хайнс“.