Читать «Чудно хубаво е да се завърнеш у дома» онлайн - страница 11

— Надявам се да не се налага.

— Няма да се наложи. Ти вече изкара една настинка. — Той погледна мрачно към огъня. — Предполагам, че това е резултат от моето неуместно чувство за хумор.

— Как така?

— Известно ти е на какъв жесток присмех бяхме подложени, откакто се разчу, че сме били колонисти. Аз много-много не им обръщах внимание, но някои от подигравките ме измъчиха. Спомняш ли си, че миналата неделя отидох сам в селото?

— Да. И какво се случи?

— Те ме започнаха в бръснарницата. Отначало ги оставих да ме дразнят, но накрая чашата преля. Тогава започнах да говоря за Луната истински небивалици, като например за вакуумните червеи и за вкаменелия въздух. Мина известно време, преди да разберат, че ги подигравам, и когато разбраха, никой вече не се смееше. Нашият приятел, недодяланият инженер-хигиенист беше в тази група. Съжалявам.

— Не съжалявай — тя го целуна. — Дори да трябва да газя дълбокия сняг, пак съм доволна, че си им върнал част от тяхното нахалство.

Водопроводчикът от Норуок беше по-отзивчив, но дъждът и кишата забавяха работата. Те и двамата се простудиха. На деветия злочест ден Алън работеше на писалището си, когато чу как Джоу, връщайки се от покупки, влезе през задната врата. Той се обърна и продължи да работи, но след малко осъзна, че тя не се отби да му каже „Здравей!“. Отиде да провери какво се е случило.

Намери я да хълца тихо, свита на един стол в кухнята.

— Скъпа — каза загрижено той. — Мило дете, какво се е случило?

Тя вдигна поглед.

— Нямах намерение да ти го казвам.

— Издухай си носа. След това си изтрий очите. Какво е това, което нямаше намерение да ми казваш? Какво се е случило?

Тя заразказва, като от време на време прибягваше до кърпичката си. Първо бакалинът казал, че няма хартиени кърпички, после, когато тя му ги показала, заявил, че са продадени. Накрая споменал нещо за воденето на работници отвън и за вземането на залъка от устата на честните хора.

Джоу избухнала и преразказала случката с Алън и шегаджиите от бръснарницата. Бакалинът станал само по-рязък.

— Лейди — каза ми той, — не зная дали вие и вашият съпруг сте били на Луната, или не, и не ме е грижа. Много-много не се интересувам от такива работи. Във всеки случай не сте ми притрябвали за клиенти. О, Алън, толкова съм нещастна.

— Не толкова, колкото ще бъде той! Къде ми е шапката?

— Алън, няма да напускаш къщата? Не желая да се биеш!

— Няма да му позволя да се отнася зле с теб.

— Той няма повече да се отнася така с мен. О, мили, толкова се старах, но повече не мога да остана тук. Не са само селяните причината, а и студът, и хлебарките, и вечната хрема. Преуморена съм и ходилата непрекъснато ме болят. — Тя отново заплака.

— Хайде, не плачи. Ще си отидем оттук, мила. Ще заминем за Флорида. Ще завърша книгата си, докато ти се печеш на плажа.

— О, не искам да ходим във Флорида. Искам да си ида у дома!

— Ха? Имаш предвид да се върнем в Луна Сити?

— Да. О, скъпи, зная, че не искаш това, но повече не мога да издържам. Причината не е само студът и мръсотията, нито смешната водопроводна инсталация, а това, че не ни разбират. В Ню Йорк не беше по-различно. Тези мармоти нищичко не знаят.