Читать «Ръката на Нергал» онлайн - страница 2

Подпрял се на окървавения си меч и дал отдих на мускулестите си ръце за един кратък миг, той гледаше странните сенки. Защото те приличаха повече на сенки, отколкото на матери ални създания — полупрозрачни, като струйки от някаква черна зловонна пара или като призраци на гигантски прилепи-вампири. Демоничните им, тесни очи сякаш излъчваха злобен зелен пламък от безтелесните им форми.

И докато ги наблюдаваше с настръхнала на тила си коса поради страха на варварина пред свръхестественото, те започнаха да се спускат като лешояди над бойно поле… спускаха се и унищожаваха.

Писъци на болка и ужас се раздадоха откъм защитаващата се армия на Крал Илдиз, когато черните сенки профучаваха през редиците им. Там, където дяволските сенки връхлитаха, те оставяха окървавен труп. Те налитаха със стотици и изтощените редове на туранската армия отстъпиха, препъвайки се, захвърляйки оръжията си в паника.

— Бийте се, кучета! Спрете и се бийте!

Гръмогласната заповед бе извикана с гневен глас от висок командир, яхнал едра, черна кобила, който се опитваше да задържи огъващите се редици. Конан зърна отблясъка на плетена, посребрена ризница под богато извезана синя пелерина и чертите на лице с орлов нос, и черна брада, с царствена осанка под островърх стоманен шлем, който отразяваше аленото слънце като огледало. Той познаваше този мъж като генерала на Крал Илдиз — Бакра от Акиф.

С отекващо проклятие на уста, гордият командир изтегли извитата си сабя и започна да нанася удари около себе си с плоската й страна. И може би щеше да стегне редиците, но една от дяволските сенки се спусна към него отзад. Тя го обгърна с прозрачните си, тънки крила в една отвратителна прегръдка и той се вдърви. Конан можеше да види лицето му, предбледняло изведнъж, с чироко отворени очи, в които беше замръзнал страх и той виждаше тези черти на лицето през обгръщашите го крила като една бяла маска зад воал от тънка черна дантела.

Конят на генерала полудя и изплашен се стрелна напред. Но фантомът вдигна генерала от седлото. За момент той го понесе във въздуха под бавно размахващите се крила и след това го пусна — една разкъсана, червена маса, облечена в кървави дрипи. Лицето, което беше гледало към Конан през крилата-сенки с очи, в които беше застинал страха, сега представляваше една червена развалина. Така завърши кариерата на Бакра от Акиф.

Така завърши и битката.

Със загубата на своя командир армията се побърка. Конан виждаше опитни ветерани, които имаха зад гърба си много битки, крещейки да бягат от полесражението като млади войници. Той виждаше горди благородници да тичат без посока като страхливи слуги. А зад тях, недокоснати от летящите фантоми, смеейки се победоносно напредваха войските на сатрапа-бунтовник, които бързаха да затвърдят свръхестествената си победа. Битката бе загубена… освен ако не се изправеше един силен мъж, който да вдъхне кураж на обезверената войска с личния си пример.

Пред бягащите войници се изправи изведнъж една фигура, така безжалостна и неумолима, че те спряха своя панически бяг.