Читать «Ръката на Нергал» онлайн - страница 14

— Виж… спи! Сърцето ще те защити! Вземи ръката от него и цялата му сила ще изчезне! — Конан изръмжа неуверено съгласието си и тръгна напред и гол меч в ръката. Имаше нещо в цялата тази история, което не му харесваше. Всичко изглеждаше така лесно…

— А, господа. Очаквах ви.

Върху пиедестала Мунтасем хан им се усмихваше, а те бяха замръзнали в изумление. Гласът му бе спокоен, но в очите му гореше бясна ярост. Той вдигна скиптъра от слонова кост, насочи го…

Светлината в залата примигна. Изведнъж, накъцващият пророк изпищя. Мъскулите му се сгърчиха в спазъма на непоносима агония. Той падна по лице на мраморния под, извивайки се от болка.

— Кром!

Принц Тан посегна към рапирата си, но насочване на скиптъра към него, го накара за се вцепени. Очите му станаха мъртви и празни. Ледена пот изби по побледнялото му чело. Той също изкрещя и рухна на колене, дращейки с нокти веждите си трескаво, докато игли на ослепяваща болка пронизваха мозъка му.

— А сега ти, млади варварино!

Конан скочи. Той се движеше с бързината на пантера, нанасяща удар. намираше се на първото стъпало на пиедестала преди Мунтасем хан да бе помръднал. Мечът му се вдигна, заклати се и падна от ръцете му, които бяха загубили своята сила. Вълна на арктичен студ обхвана крайниците му. Тя се излъчваше от замъгления камък в ръката от слонова кост. Конан се опита да си поеме дълбоко въздух.

Горящият поглед на Мунтасем хан се заби в очите му. Подобното на череп лице си изкриви в отвратително подобие на усмивка.

— Сърцето защитава наистина… но само онзи, който знае как да извика силата му! — изсмя се сатрапът, докато Конан се опитваше да събере отново сила в безчувствените си крайници.

Конан стисна челюсти и мрачно се бореше, с всичката си дивашка сила срещу нахлуващата вълна на студа и зловонната тъмнина, която се изливаше в черни лъчи от демоничния кристал и бавно обхващаше съзнанието му. Силата изтичаше от ръцете му както вино от разсечен мех, той падна на колене и се свлече в основата на пиедестала. Почувствува как съзнанието му се свива в една малка, самотна светла точка, загубена в огромната пропаст на ревяща тъмнина и последната искрица на волята му потрепва като пламък на свещ в буря. Загубил надежда, но с ожесточената, неизкоренима упоритост на дивака, то продължаваше да се съпротивлява…

7. Сърцето и Ръката

Разнесе се женски писък. Изненадан, Мунтасем хан трепна от неочаквания звук. Вниманието му се отклоно от Конан… фокусът се загуби… и в този кратък миг тънката бяла фигурка на голо момиче с тъмни, блестящи очи и развята коса бързо изтича иззад сянката на една колона до безпомощния цимериец.

През бушуващата около него мъгла Конан вдигна поглед към нея. Хилдико?