Читать «Ръката на Нергал» онлайн - страница 13

— Хайде, Конан! Ще те придружим. Има таен път от тази моя стая до залата в двореца на сатрапа… един подземен тунел, като онзи, по който робинята ми Хилдико те доведе под улиците на града в дома ми. Ти, въоръжен със защитата на Сърцето ще убиеш Мунтасем хан или ще унищожиш Ръката на Нергал. Няма опасност, защото сега той спи дълбоко в магьоснически сън, в който трябва да изпада винаги, когато трябва да извика Сенките на Нергал, както вече направи тази вечер за да надвие Туранската армия на Крал Илдиз. Ела!

Конан отиде до масата и изпи остатъка от виното. След това сви рамене, спомена името на Кром и последва прорицателя и стройния принц в един отвор, скрит зад гоблен.

След малко тях вече ги нямаше и стаята остана празна и тиха като гроб. Единственото движение се забелязваше в зеления, ръбест кристал на масичката до стола. Във вътрешността му можеше да се различи малката фигурка на Мунтасем хан, който лежеше упоен в огромната зала на двореца си.

6. Сърцето на Тамуз

Те вървяха в една безкрайна тъмнина. От тавана на пробития в скалата тунел капеше вода; отвреме навреме червените очи на плъхове блясваха към тях от пода, блясваха и изчезваха, когато малките гризачи с писък избягваха пред стъпките на странните същества, които бяха нахлули в подземното им царство.

Аталис вървеше пръв, докосвайки със здравата си ръка неравните, влажни стени на тунела.

— Не бих ти възложил тази задача, млади приятелю, — каза той шепнешком, — ако не беше попаднало именно в твоите ръце Сърцето на Тамуз, и аз считам, че в това има някаква цел… някаква съдба… в този факт. Съществува някакво привличане между противоположните сили, символизирани от Тъмната Сила, наричана „Неграл“ и Силата на Светлината, наричана „Тамуз“. Сърцето се е събудило и по някакъв, намиращ се извън нашето познание начин, е направило така, че да бъде намерено, защото Ръката е била също будна и е изпълнявала тъмното си предназначение. Считам, че задачата трябва да бъде възложена на теб, защото Силите като че ли са те избрали за това… тихо! Сега вече се намираме под двореца. Почти пристигнахме… — Той пристъпи напред и леко погали грубата повърхност на скалата, която преграждаше тунела. Огромен каменен блок леко се завъртя встрани, очевидно балансиран със скрити противотежести. Вурху тях падна светлина.

Намираха се в края на огромна, слабо осветена зала, чийто висок, извит таван се губеше в тъмнината над главите им. В центъра на залата, която иначе бе празна, ако не се брояха редиците солидни колони, имаше квадратен пиедестал, върху него — масивен трон от черен мрамор и върху трона… Мунтасем хан.

Той беше на средна възраст, слаб, почти мършав от изтощение. Имаше с нездрав вид и сбръчкана кожа по бялото му, подобна на череп лице, а под кухините на очите му се виждаха тъмни кръгове. И както лежеше в трона, ръцете му бяха кръстосани на гърдите му около продълговат предмет от слонова кост, подобен на скиптър. Краят на предмета бе оформен в демонична лапа със закривени нокти, сграбчили оцветен кристал, който пулсираше бавно с вътрешни огньове като живо сърце. До трона имаше бронзов съд, от който се издигаше дим от упойващи благовония — лотуса на сънищата, чийто пари даваха на магьосника силата да освободи подбните на сенки демони на Нергал. Аталис дръпна Конан за ръката.