Читать «Ръката на Нергал» онлайн - страница 12

Само тихият глас на философа бе звучал напевно в тихата стая, но варваринът мислеше, че като чува, като на сън, слабото ехо от тропота на колесниците, звъна на стомана, вика на измъчвани крале, погребвани под рухващите им империи…

— Когато целия древен свят бил унищожен от Катаклизма и зелените вълни на морето неспокойно се люшкали високо над съборените кули на Атлантида, а народите загивали един след дръг, Ръката била загубена за човека. Цели три хиляди години Ръката била оставена в покой, но когато се появили младите кралства на Кот и Офир и бавно изпълзели от варварството, талисманът отново бил намерен. Тъмните крале-магьосници на Ахерон изучавали такните и когато ненаситните хайборейци прегазили под краката си това жестоко кралство, тя заминала на юг, към Стигия, където отвратителните жреци на тази черна земя я използували за ужасни цели в ритуали, които не смея да описвам. Тя паднала, когато някакъв мъргав жрец бил убит и била заровена с него, отново загубвайки се за векове… но крадци по гробниците намерили отново Ръката на Нергал и тя станала притежание на Мунтасем хан. Изкушението да притежава абсолютната власт се оказало твърде силно за него, така както е победило е безброй други, попаднали под коварната й магия. Страх ме е, цимериецо, за всички тези земи, тъй като сега Ръката на Демона е бъдна и тъмните сили отново бродят по земята…

Гласът на Аталис затихна и Конан неуверено изръмжа, избухвайки:

— Е… В името на Кром, човече, какво общо имам аз с цялата тази история?

— Ти единствен можеш да унищожиш влиянието на талисмана върху мозъка на сатрапа!

— Как! — Изгарящите сини очи се разшириха.

— Ти единствен притежаваш другия талисман.

— Аз? Ти си луд… Нямам никакви талисмани и други такива магьоснически боклуци!…

Аталис го усмири с вдигане на ръката си.

— Не намери ли ти един странен златен предмет преди битката? — заинтересува се той с тих глас. Конан трепна.

— Да, намерих… вчера при Бахари, докато лежахме в лагера … — Той бръкна с ръка в кесията на кръста си и извади гладкия, излъчващ сияние камък. Философът и принцът поеха дълбоко дъх, гледайки го с широко отворени очи.

— Сърцето на Тамуз! Да, без съмнение, това е другият талисман …! — И той наистина имаше формата на сърце с големината на детски юмрук, изработен от златен кехлибар или може би от редкия жълт нефрит. Лежеше в дланта на Конан, светейки с мека светлина и той си спомни с една трупка на страхопочитание как оздвавителната, гъделичкаща топлина бе изгонила от тялото му свръхестествения студ на сенките с крила на прилепи.