Читать «Феникс върху меча» онлайн - страница 10

— О, човече, позна ли ме?

— Не, Кром да ми е на помощ! — изруга кралят.

— Човече — каза древният, — аз съм Епемитрий.

— Но Епемитрий Светеца е мъртъв от петнайсет столетия! — заекна Конан.

— Послушай! — заповяда другият. — Както камък, хвърлен в тъмно езеро изпраща вълни към далечните брегове, така и събития в незримия свят нахлуха като вълни в съня ми. Аз съм те набелязъл, Конан от Кимерия, и на теб е сложен печатът на велики събития и големи дела. Но по земята броди гибел, срещу която мечът ти е безсилен!

— Говориш ми със загадки — отговори Конан неспокойно. — Нека видя врага си и ще разцепя черепа му до зъбите!

— Освобождавай варварската си ярост срещу врагове от плът и кръв — изрече древният. — Не срещу хората трябва да те защитя. Но има тъмни светове, за които някои само се досещат, където дебнат безформени чудовища; различни твари могат да бъдат призовавани от заобикалящата ни празнота, да приемат материална форма, да разкъсват и поглъщат по заповед на зли магьосници. В дома ти има змия, о кралю — пепелянка в кралството ти, дошла от Стигия и черната мъдрост на сенките се е настанила в душата й. И както спящия усеща близостта на пълзящата около него змия, така и аз почувствах злокобното присъствие на послушник на Сет. Той е опиянен от страшна власт и ударите, които ще нанесе по врага си, могат да съборят кралството. Извиках те при мене за да ти дам оръжие срещу него и неговата глутница от преизподнята.

— Но защо? — удивен запита Конан. — Хората говорят, че ти спиш в черното сърце на Голамира, откъдето изпращаш на невидими криле духа си за да помогне на Аквилония в трудни моменти, а аз… аз съм чуждоземец и варварин.

— Спокойно! — задгробният глас отекна в мрачната пещера. — Съдбата ти е свързана с Аквилония. Големи събития се зараждат в утробата на Съдбата и един побъркан магьосник не ще застане на пътя на империята. Преди векове Сет бе обхванал Земята в своите пръстени, както питон се увива около жертвата си. През целия ми живот, който продължи колкото живота на трима простосмъртни, аз се борих срещу него. Натиках го из сенките на загадъчния юг, но хората там започнаха да боготворят онзи, който за нас е олицетворение на архи-демона. Както се борих срещу Сет, така водих борба и с поклонниците му. Изправи меча си!

Изненадан, Конан го послуша и древният начерта с костелив пръст близо до тежката сребърна дръжка странен символ, който озари с бял пламък мрака. В този миг криптата, гробницата и древният изчезнаха, а обърканият Конан скочи от леглото си в голямата спалня под златния купол. И докато стоеше смаян от необичайността на съня си, той осъзна, че държи меча си в ръка. В този миг косата му настръхна, защото той видя странен символ изгравиран на широкото острие — очертанието на птица феникс. И той си спомни, че в гробницата му се бе присънила същата фигура, издялана от камък. Той се зачуди дали това беше просто една каменна фигура и го побиха тръпки от странността на случилото се.

Изведнъж дочу звук от прокрадващи се стъпки в коридора. Без да проверява на какво се дължат, той започна да навлича бронята си и се превърна във стария варварин — подозрителен и нащрек, както сив вълк на свобода.