Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 65
Ричард Матисън
— Но нима и с други не се е случило същото?
— Не знам — отвърна той хладно. — Убих прилепа-вампир. Може би съм бил първото човешко същество, което той беше нападал…
После й разказа за основната пречка, на която се бе натъкнал докато изучаваше болестта.
— В началото си въобразявах, че е необходимо само да се забие кола в сърцето на вампира. Така поне се разказва в легендата и аз се основавах на нея. Но после открих, че няма нищо подобно. Забивах коловете почти навсякъде в тялото
И той й разказа за жената, която буквално се беше разложила пред очите му.
— Тоест, причината не беше в кръвоизлива — продължи. — Вече не знаех какво да си мисля. А после открих…
— Какво?
— Взех с мен един мъртъв вампир. Отрязах дясната му ръка и я поставих в празен стъклен изолатор. При пълна стерилност направих необходимите разрези, за да пусна кръв. В действителност кръвта потече, но това бе всичко… Не разбирате ли?
— Хм… Не…
— Когато оставих известно количество въздух да проникне в изолатора, ръката се разложи… Как да ви обясня, бацилът е донякъде сапрофит. Той може да живее с или без кислород според случая. Във вътрешността на организма той е анаероб и живее в симбиоза с цялата заобикаляща го система. Вампирът го снабдява със свежа кръв, бацилът доставя енергия на вампира по такъв начин, че самият вампир да продължи да доставя свежа кръв на бацила. Между другото микробът предизвиква също и анормалното издължаване на кучешките зъби. Затова вампирите са с дълги зъби…
— Така ли?
— … но когато въздухът проникне в организма, ситуацията мигновено се променя. Микробът се преобразува в аероб и вместо да остане симбиотичен, превръща се в паразит — тоест, изяжда своя собствен „носител“…
— Ами коловете…
— Съвсем опростено казано, забоденият кол позволява на въздуха да проникне, а така образуваната рана всъщност се оказва прекалено широка, за да може кръвната слуз да противодейства. Което от своя страна доказва, че сърцето тук не играе никаква роля… Сега, по принцип, се задоволявам да разрязвам дълбоко вените на китките им.
Той се усмихна загадъчно и продължи.
— Само като си помисля за всичкото онова време, което загубих в изработката на колове… Ето, затова жената, за която ви говорих, се разложи толкова бързо. По принцип, тя трябваше отдавна да е умряла и в момента, в който въздухът проникна в организма й, бацилите предизвикаха спонтанно разлагане.
