Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 64
Ричард Матисън
Трябваше нещо да направи, не можеше повече да бездейства така. Невил отиде да намери лулата и я натъпка, без да пита Рут дали димът щеше да я притеснява.
Грамофонът бе млъкнал. Тя взе и постави нова плоча. Беше Вторият концерт за пиано на Рахманинов.
„Има твърде изискани вкусове!“ — веднага си помисли Невил.
— Разкажете ми за себе си — обърна се тя към него.
Той не можа да сдържи усмивката си. Въпросът издаваше нейното любопитство, съвсем по женски.
— Няма какво толкова за разказване…
Тя се разсмя. Дали пък не му се присмиваше?
— Този следобед ме ужасихте — сподели му. — Грамаден, с брадата, с дивия си вид, с тези обезумели очи… Питам се как ли изглеждате без тази брада…
— Както всички останали… — отвърна й.
— На колко години сте, Робърт?
Гърлото на Невил се сви. За първи път тя се обръщаше към него по име и странно, това го жегна, стана му дори неприятно. Искаше му се да си останат все така чужди един за друг, поне до утре сутринта… Докато…
Тя продължи, избягвайки погледа му:
— Добре, да не говорим за това, ако ви е неудобно… Утре ще си отида.
Той потрепера.
— Но…
— Не искам да усложнявам живота ви. Вие не ми дължите нищо… дори и да сме последните нормални същества на Земята!
За сетен път той изпита някакво смътно усещане за вина.
— Извинете ме — каза й. — Живях… живях в самота толкова време… Задавайте ми въпроси. Ще ви отговарям. Иначе не знам откъде да започна…
Тя се поколеба за миг, после втренчи поглед в него.
— Искам да ми разкажете още за болестта. Тя причини смъртта на двете деца и на съпруга ми… Ще ми се да знам повече, да разбера защо се е получило така.
Най-сетне Невил се реши.
— В основата на всичко е един вид микроорганизъм — започна. — Така наречената цилиндрична бактерия, която предизвиква в кръвта изотонично разлагане. Самото й присъствие в кръвта забавя кръвообращението, но за сметка на това засилва двигателната активност на цялото тяло. Бацилът се подхранва изключително със свежа кръв и осигурява на организма необходимата му енергия. Лишен обаче от кръв, той се самоунищожава чрез спорообразуване или като образува бактериофаги…
Рут го гледаше без нищо да разбира. Той усети, че все едно й говореше на китайски. Опита се да бъде по-ясен.
— Спорообразуването е пренасяне на овални телца, които съдържат основните елементи на бактерията в латентно състояние… По такъв начин, че когато „носителят“ се разложи, тези спори го напускат и започват да търсят нов организъм, годен да ги приеме. Когато намерят такъв, те започват наново да се развиват и новият индивид е инфектиран… Колкото до бактериофагите, те са протеини, предизвикващи анормален метаболизъм, който разрушава клетките…
После й разказа за лимфната система, за анафилаксията, предизвикана от алергията към чесъна, за различните начини на предаване на болестта.
— А как се е получило така, че ние сме имунизирани против нея? — запита го тя.
Той замислено се вледа в нея, преди да се реши да продължи.
— За вас не мога да кажа нищо конкретно — изрече след известно мълчание. — Що се отнася до мен, мисля че стигнах до някакъв разумен отговор. По време на войната в Панама бях ухапан от прилеп-вампир. Все си мисля, и това е тезата ми, че преди много време този прилеп-вампир си е имал работа с
